Диабетна полиневропатия

Голяма група от хора, която страда много по-често от заболявания на периферната нервна система, са диабетиците. Хората с диабет трябва много добре да са запознати с рисковете от този факт и да прилагат навреме профилактика. Едно от честите заболявания при тях е диабетната полиневропатия.

bt_bb_section_bottom_section_coverage_image

Диабетна полиневропатия - особености

Диабетна полиневропатия се развива при хора със захарен диабет тип 1 или тип 2, като заболяването засяга много на брой нерви от периферната нервна система. Наблюдава се възпаление или увреждане на периферните нерви, което може да доведе до нарушени функции на редица органи и системи. Най-често диабетната невропатия засяга първо краката, а по-късно се наблюдават симптоми и в други части на тялото.
Рискът от появата на диабетна полиневропатия е толкова по-голям, колкото по-голяма давност има заболяването. По-застрашени от диабетна полиневропатия са пациенти с продължителна липса на достатъчно добър контрол върху кръвната захар. Смята се, че именно високите нива на кръвната захар водят до увреждане на нервите. Точният механизъм на поява на диабетната полиневропатия е свързан с първоначално увреждане на малките кръвоносни съдове. Те са отговорни за преноса на хранителни вещества и кислород до нервите. Постепенно това води до появата на диабетна полиневропатия. Освен това хората с диабет по-често развиват инфекции, които са и по-трудно лечими. Това също е предпоставка за възпаление на нервите и за развитие на диабетна полиневропатия.
Първоначално диабетната полиневропатия може да не бъде забелязана от пациента, защото началото и прогресирането на заболяването са сравнително бавни. Понякога то се открива във вече напреднал етап – заедно с поставянето на диагнозата захарен диабет. Дори вече да има увредени нерви, трябва да се пристъпи незабавно към лечение на диабетната полиневропатия, за да се стопират или забавят бъдещи увреждания.

Рискови фактори за появата диабетна полиневропатия

Освен давността на диабета и липсата на добър контрол върху кръвната захар, съществуват още допълнителни рискови фактори, които ускоряват появата на диабетна неврапотия при диабетноболни пациенти. Това са:

Наднормено тегло. Особено рискови са мазнините в коремната област и затлъстяването тип „ябълка“. Наднорменото тегло затруднява още повече метаболизма, като понижава чувствителността на клетките към. Така контролирането на кръвната захар става още по-трудно и това е предпоставка за увреждане на малките кръвоносни съдове и нервите – съответно и за появата на диабетна полиневропатия

Алкохол и тютюнопушене. Те въвеждат в тялото допълнително токсини, които сами по себе си увреждат нервните клетки и това може да ускори развитието на диабетна полиневропатия.

Проблеми с бъбреците. При недостатъчно ефективна функция на отделителната система токсините от тялото се извеждат по-трудно, което влияе негативно върху периферната нервна система и повишава риска от диабетна полиневропатия.

Дефицити на витамини и минерали. От най-голямо значение е установяването на понижени нива на цинк и витамин В12. Дефицитите са достатъчна предпоставка за развитието на диабетна полиневропатия, както и за появата на полиневропатия и при здрави хора.

Повишено кръвно налягане, повишени липиди. Тези фактори водят до по-бързо увреждане на кръвоносните съдове и периферните нерви, както и до по-ранната поява на диабетна полиневропатия.

Механични увреди, травми, неудобни пози. Те водят до повишен риск при хора с диабет от развитието на диабетна полиневропатия. Трябва да се избягват неудобните обувки, да не се остава дълго време в неудобна поза – например при работа на компютър, ходенето с боси крака по пода и по земята.

Симптоми на диабетна полиневропатия

Най-честите симптоми на диабетната полиневропатия са изтръпване, мравучкане, усещане за боцкане с иглички, чувство за парене или за измръзване, загуба на чувствителност или повишена чувствителност към дразнене. При засягане на краката се стига до промяна в ходилата, до нарушена походка, скованост, загуба на равновесие, нестабилност. Възможни са и множество други симптоми, като появата им зависи от това какъв тип нерви са засегнати от диабетната полиневропатия.

При засягане на сензорните нерви при диабетна полиневропатия се развиват предимно споменатите вече усещания – парене, изтръпване, мравучкане, чувство за студ, нечувствителност към болка и допир. Именно липсата на болка при разраняване или травма на краката причинява сериозно усложнение – това е т.нар. диабетно стъпало. Пациентите с диабетна полиневропатия не усещат рани и язви по кожата на краката си и забелязват наличието им, когато те вече са обхванали тъканите в дълбочина. В редица случаи се стига до некроза (умиране) на тъканите, до хирургични интервенции и ампутация на крайник.

При засягане на моторните нерви при диабетна полиневропатия се развиват нарушения в съкращаването на мускулите и двигателни нарушения. Оплакванията са за мускулна слабост и скованост на движенията. Хората с диабетна полиневропатия могат по-често да изпускат предмети, да имат нестабилна походка, да губят баланс, да са по-затруднени от извършването на физически дейности.

При засягане на автономните нерви при диабетна полиневропатия се нарушават функциите на автономната нервна система. Те са свързани с работата на вътрешните органи. Това причинява нарушения от различно естество. Например – ускорен сърдечен ритъм, повишено или намалено отделяне на пот, проблеми с храносмилателната и отделителната система (усещане за подут стомах, запек, диария, загуба на апетит, гадене и позиви за повръщане, инконтиненция), полова дисфункция, намалено либидо и др.

Лечение на диабетна полиневропатия

При лечението се насочват усилия за справяне както с диабетната полиневропатия, така и със самия диабет. Успешният контрол над диабета не води до диабетна полиневропатия или стопира/забавя развитието й. От една страна, при диабетна полиневропатия терапята е насочена към понижаване на кръвната захар и подобряване на въглехидратния метаболизъм. От друга страна – назначават се медикаменти за подобряване здравето на периферната нервна система. При нужда при диабетна полиневропатия се включват болкоуспокояващи и противовъзпалителни. Допълнително при различни нарушения на работата на органи и системи се включват препарати за коригиране на функциите. Обръща се внимание на контрола на кръвното налягане и на редуциране на телесното тегло.

Много добър ефект при диабетна полиневропатия оказват различните физиотерапевтични процедури, които трябва да се назначават от лекар и да се реализират редовно през определен период от време. В допълнение състоянието се подобрява от терапия с лечебна минерална вода и лечебна кал. Балнеолечението при диабетна полиневропатия също трябва да се извършва под контрол.

Наред с лекарствата за диабетна полиневропатия се назначават и минерали и витамини. Витамин В12 и витамин В1 са ключови за запазване и възстановяване функциите на периферните нерви. В комбинация тези витамини за диабетна полиневропатия са най-добрата профилактика на прогрес на заболяването и на усложнения. Те защитават нервите и редуцират неприятните симптоми на диабетната полиневропатия. Периодичният им прием при диабетици е задължителен. Той трябва да започне още след поставянето на диагнозата диабет с цел профилактика на диабетна полиневропатия и други заболявания на
периферната нервна система.
Освен хранителни добавки и лекарства за диабетна полиневропатия, за подобряване на състоянието се препоръчва корекция в начина на живот. Нужно е активно движение и спортуване, отказ от алкохол и тютюнопушене, правилен хранителен режим, укрепване на имунитета, понижаване нивата на всекидневния стрес. Основната цел е ограничаване развитието на диабетната полиневропатия и предпазване от усложнения.