ПолезноХерпес зостер

Всеки, преболедувал от варицела, смята, че е изградил имунитет завинаги и повече няма да се сблъска със заболяването. Това не е точно така. В определен период може да се прояви отново в организма ни, но този път под названието „херпес зостер“.
bt_bb_section_bottom_section_coverage_image

Какво е херпес зостер?

Реално херпес зостер инфекцията се дължи на същия вирус, който предизвиква заболяването варицела, известно сред хората и с народното име „лещенка“. При първия сблъсък с вируса Varicella-Zoster virus развиваме познатата ни варицела, характеризираща се с температура, генерализиран обрив и други съпътстващи симптоми. След като я преболедуваме, вирусът не изчезва напълно, а остава в латентно състояние в нервната система на тялото ни. Там може да престои неактивен в продължение на десетки години, без да нанесе никакви вреди на организма. Възможно е и изобщо никога да не се прояви. Но в определен момент под въздействието на някои обстоятелства той може да се активира повторно. Този път той води до появата на заболяването херпес зостер, което има по-различни симптоми и начин на протичане от варицелата.
Познаването на опасността от херпес зостер е важно, защото ранната диагностика помага за по-успешното справяне с болестта. Самият херпес зостер не е безобидно заболяване, дори напротив – в някои случаи дава тежки усложнения за боледуващия.

Симптоми на херпес зостер

Началото на боледуването от херпес зостер е внезапно. За период от два дни до седмица, а понякога и повече, се появяват силни стрелкащи болки в нервите и мускулите в различни части на тялото. Те са придружени от висока температура, която не спада в продължение на няколко дни. Налице е общо неразположение, отпадналост, главоболие, силна чувствителност на кожата, дразнене от светлина. След този първоначален период започна същинската изява на херпес зостер под формата на обрив.
Обривите при херпес зостер са локализирани и се разпространяват по хода на засегнатите от вируса нерви. Обикновено обривът е едностранен, като само в много тежките случаи е генерализиран. Най-често обривите при херпес зостер засягат кожата в областта на интеркосталните нерви на гърба или на корема и на троичния нерв на главата. Състоят се от множество везикули – пълни с бистра течност мехурчета, разположени върху зачервена повърхност. Засегнатият нерв при херпес зостер е силно болезнен и целият кожен участък е силно чувствителен. Налице е силен сърбеж. Допълнително може да се появят и други симптоми на херпес зостер – умора, стомашно-чревни оплаквания, ставни болки. В този етап от болестта съществува най-голяма опасност от предаване на вируса. Застрашени са всички, които не са боледували от варицела или не са ваксинирани.
След разпукването на мехурчетата при херпес зостер се образуват корички, които след 7-10 дни падат. Понякога на местата на обривите се получават дълбоки язви, които заздравяват трудно и след това остават белези по кожата.

Причини за херпес зостер

Основната причина, поради която се активира „спящият“ вирус на херпес зостер, е силен спад в имунната система. Обикновено това се случва при лечение на онкологични заболявания чрез химиотерапия и лъчетерапия, при или след лечение с кортикостероидни препарати и имуносупресори (медикаменти, потискащи имунитета), боледуване от тежки вирусни или бактериални инфекции. При всички изброени варианти се получава срив в имунната система, което прави организма уязвим и вируса може да атакува, предизвиквайки херпес зостер.
Други причини, водещи до боледуване от херпес зостер, са:
Напредване на възрастта. Хората на възраст над 60 години са по-уязвими и много по-често боледуват от херпес зостер. Те са с по-отслабена имунна система и това ги прави податливи не само на вируса на херпес зостер, а и на други вируси.
Боледуване от ХИВ. Този вирус води до развитието на синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН), при който имунитетът спада и организмът става податлив към множество инфекции. Включително към вируса на херпес зостер.
Силен стрес. Известно е, че острият или хроничен стрес водят до отслабване на имунната защита. Затова стресът над границите на поносимостта може да предизвика активиране на вируса и разболяване от херпес зостер.
Туберкулоза. Това е друго заболяване, което води до сериозен срив в имунитета. Съответно се разглежда като предразполагащ фактор за активирането на вируса и боледуване от херпес зостер.

Усложнения при херпес зостер

Боледуването от херпес зостер може да протече леко или изключително тежко и да има сериозни последици. При лекото боледуване сравнително бързо настъпва оздравяване. Често обаче при херпес зостер се наблюдават неврологични нарушения на засегнатите участъци. Мястото на обрива остава дълго време чувствително и болезнено. Болката може да съществува много дълго след изчезването на везикулите. Изключително често при херпес зостер се развива и т.нар. постхерпатична невралгия. При нея засегнатият нерв и кожен участък остават силно чувствителни и болезнени дори при най-малкия допир. Това състояние може да продължи месеци и дори години – дълго след излекуването от херпес зостер.
Поради засягане на различни нерви при боледуване от херпес зостер може да се стигне до нарушения в слуховия апарат, шум в ушите, световъртеж и вестибуларни нарушения, парализа на лицевия нерв, загуба на вкуса и др.
Други много тежки, но за щастие редки, усложнения при херпес зостер са развитието на енцефалит, менингит, пневмония, трансверзален миелит и др.

Лечение на херпес зостер

Важно е лечението на херпес зостер да започне възможно най-скоро след поставянето на диагнозата. Първите по важност лекарства за херпес зостер са противовирусните препарати. Те оказват директна съпротива срещу вируса и ограничават разпространението му. Приложими са и локални антивирусни препарати за намазване на засегнатите от херпес зостер участъци. Наред с тях се изписват противовъзпалителни средства, като е важно те да бъдат нестероидни. Стериодните предизвикват допълнителен спад в имунитета и това е предпоставка за по-тежко боледуване от херпес зостер. По тази причина употребата им при херпес зостер се ограничава. Други лекарства при херпес зостер са обезболяващите медикаменти, които се назначават при много силни болки. Ефективността на стандартните аналгетици при неврологичните болки обаче не е достатъчно висока. При усложнения от херпес зостер и развитие на бактериална инфекция се назначават и антибиотици.
Много голямо значение за по-бързото справяне с болестта имат някои витамини за херпес зостер. На първо място това са витамините от В-групата, най-вече В1 и В12. Те успешно намаляват силата на неврологичните симптоми при херпес зостер, редуцират болката, ограничават възпалението и подпомагат възстановяването на функциите на периферните нерви. Препоръчително е да се приемат както по време на боледуването от херпес зостер, така и във възстановителния период – особено при наличието на постхерпатична невралгия. Други ефективни минерали и витамини за херпес зостер са цинк, витамин Е и витамин С. Те подпомагат работата на имунната система и ускоряват оздравяването.
DMCA.com Protection Status