Ишиас

С названието „ишиас“ наричаме всяко възпаление или травмиране на седалищния нерв. Това е най-дългият и най-дебелият нерв в човешкото тяло, който започва от гръбнака и достига до пръстите на краката. Латинското му име е n. ischiadicus, откъдето идва и терминът „ишиас“. Седалищният нерв понася големи натоварвания дори при ежедневни дейности от човешкия живот и затова често се стига до увреждане на коренчето, дразнене на нерва или до възпаление.
Ишиас може да се получи във всяка възраст, но най-застрашени са хората между 30-50 години, сочат статистиките. Също по-голям риск от ишиас има при страдащите от наднормено тегло, при които гръбначните прешлени и периферните нерви са подложени на по-голямо напрежение. Напоследък състоянието се среща все по-често и поради застоялия начин на живот и обездвижването на съвременния човек. Това води до по-слабо развита мускулатура, включително в кръста, което е предпоставка за по-чести травми на нервното коренче на седалищния нерв и опасност от появата на ишиас.
При една голяма група от хора – диабетиците, съществува по-голям риск от ишиас, в сравнение с останалите. Така е, защото диабетноболните са по-податливи на увреждания и възпаления на периферните нерви поради поддържането на по-висока кръвна захар.
Още един фактор, който често остава пренебрегван, се смята като рисков за по-чести неврологични проблеми, включително и появата на ишиас. Това е повишеното ниво на хроничен стрес.

В определени моменти от живота възможността за появата на ишиас е по-голяма поради наличието на предразполагащи условия. Например – при по-големи физически натоварвания или при усилено спортуване рискът от травмиране на седалищния нерв е много по-вероятен. Също – в студено време, при престой на течение, при преохлаждане може да се стигне много бързо до появата на ишиас. Съществуват обаче и други причини, които могат да провокират състоянието. Това са:

При леките случаи на ишиас болката и симптомите изчезват дори без някакво специфично лечение. Все пак е доста рисковано проблемът да се остави без надеждна терапия поради риск от хронифициране и повтарящи се епизоди на болка.
В острата фаза се назначават симптоматични лекарства за ишиас – предимно болкоуспокояващи и противовъзпалителни препарати. Включват се още подобряващи кръвооросяването средства, антиконвулсанти за облекчаване на мускулните спазми, антиоксиданти (особено при наличието на интоксикация, довело до ишиас).
Препоръчва се пълен покой и обездвижване при необходимост, за да се избегне излишно допълнително травмиране на нерва. Когато е възможно, се започва физиотерапия и гимнастика за заздравяване на мускулатурата, които са важна част от лечението на ишиас. Балнеолечението дава отлични резултати, но не бива да се прилага в острите фази на ишиас.
Важно е откриването и на специфична първопричина при ишиас – инфекция, тумор, интоксикация и т.н. В такъв случай се лекува първичния проблем паралелно с лечението на ишиаса, за да се предотвратят усложнения и с профилактична цел. За целта по лекарско предписание се провеждат допълнителни изследвания – кръвни тестове, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, електромиография.
Освен лекарствата за ишиас задължително се изписват и витамини от групата В – основно В1 и В12. Към тях може да се включи и добавка с някои минерали – магнезий, цинк и др. В-витамините са най-добрите витамини за ишиас, които повлияват директно работата на периферната нервна система, редуцират симптомите и възстановяват функцията на увредения седалищен нерв. Приемът им води до по-бързо оздравяване и предпазване от усложнения.