Остеопороза

Едно от най-разпространените и значими заболявания е остеопорозата. Поради постепенното и неусетно начало, тя често се регистрира едва в напреднала фаза. Но тежестта на остеопорозата и последиците от нея могат да бъдат ограничени, ако се приложи навременна профилактика.
bt_bb_section_bottom_section_coverage_image

Какво представлява остеопорозата?

Остеопорозата е метаболитно заболяване, при което прогресивно намалява костната плътност на скелета. Това води до чести счупвания на костите, особено в някои зони – китки, бедра, прешлените на гръбначен стълб, предмишници. Фрактури се получават дори при леки травми или незначителни движения, което ежедневно поставя в риск болния от остеопороза човек. Причината за повишената чупливост на костите е не само в загубата на костна плътност, но и в понижената способност на тялото да регенерира костната тъкан. Това променя също масата, структурата и силата на костите – те стават порести и крехки, което е причина за честите счупвания при остеопороза.
Заболяването застрашава много повече жените, отколкото мъжете, макар че във вече силно напреднала възраст има и значителен брой мъже с остеопороза. При жените обаче болестта е масова след настъпването на менопаузата. Причината за това е драстичното намаляване на хормона естроген, произвеждан в женския организъм. Той има отношение към изграждането на костна маса и към предотвратяването на костното разграждане. При дефицит на този хормон се нарушава минерализирането на костната тъкан, което в комбинация с останалите фактори води до появата на остеопороза.

Видове остеопороза

От гледна точка на причината за появата на остеопорозата тя се дели на два основни вида – първична и вторична. Първичната възниква поради промените по време на и след менопаузата пир жените и при процеса на остаряване – и при двата пола. Остеопорозата в силно напреднала възраст е наричана „старческа остеопороза“. Вторичната остеопороза се дължи на продължителната употреба на някои медикаменти – най-вече кортикостероиди, които водят до намялаване на костната плътност. Също вторичната може да е резултат от наличието на някои заболявания, които водят до появата й. Вторичната има много малка честота, докато първичната е най-често срещаната разновидност на остеопорозата. Вторичната остеопороза обаче се среща не само в стара, но и в млада възраст.
Остеопорозата също може да е генерализирана – да обхваща всички кости, или да е локална – да поразява само определени участъци от скелета. Локална остеопороза е възможно да се получи след обездвижване на крак, ръка, при инфекции и др.

Причини за остеопороза

Нарушеният метаболизъм при жени в менопауза е една от основните причини за остеопорозата. Не всички жени в и след менопауза обаче боледуват от остеопороза. Съществуват и някои по-конкретни фактори, които провокират допълнително появата на заболяването.
Повишени нива на кортизол. Кортизолът е отделян от надъбъбречните жлези хормон, който в нормални стойности е полезен за организма поради важните му функции да регулира определени процеси. Високите му нива обаче водят до понижаване на костната плътност и съответно до остеопороза. Кортизолът е наричан и „хормон на стреса“, защото при повишен стрес стойностите му се повишават. Затова се смята, че силният стрес също е предразполагащ фактор за остеопороза. Завишени стойности на кортизол са възможни също при заболяването Синдром на Кушинг, при увреждане на бъбреците, при прием на контрацептивни средства и др.
Хипертиреоидизъм. Това е състояние на повишена функция на щитовидната жлеза. То също води до нарушаване на костната плътност и остеопороза.
Лечение с химиотерапия. Намаляването на костната плътност и повишената костна чупливост са странични реакции след лечението с химиотерапевтици и други лекарства за онкологично болни пациенти. Доказано е, че излекуваните от рак пациенти, особено жените, много често развиват остеопороза след това.
Болести на храносмилателната система. При редица заболявания, съпътствани от лошо усвояване на хранителните вещества, е възможно да настъпи остеопороза. Това се дължи на невъзможността да се абсорбира достатъчно калций от организма. Пример е синдромът на пропускливите черва, цьолиакията и др.
Дефицит на калций в храната. Диетите и ограниченият прием на калций и витамин D, който е важен за усвояването на калция, повишават риска от развитие на остеопороза.
Липса на движение, слаба двигателна активност. Доказано е, че хората, които спортуват или имат по-активно движение не са толкова податливи на остеопороза, колкото тези, които водят заседял начин на живот.
Операция по премахване на яйчниците в по-ранна възраст. Това води до нарушения в хормоналния баланс, понижени стойнности на естроген и съответно до проблеми с минерализацията на костите. Проблемът може да доведе до остеопороза в по-млада възраст.
Генетична предразполоеност. Много по-вероятно е да се развие остеопороза, ако родителите са страдали също от ниска костна плътност. Това важи най-вече за жените. При майка с остеопороза рискът за дъщерята е многократно по-голям.

Симптоми на остеопороза

Първоначално развитието на остеопорозата остава незабелязано, тъй като няма видим симптом, който да показва отслабването и нарушенията в структурата на костите. Затова остеопорозата е наричана „тихата болест“ – поради отсъствието на забележими симптоми в началото и поради късната диагноза. Обикновено едва първите нетипични и чести фрактури сигнализират за съществуването на заболяването.
Едновременно с това може да има и други симптоми на остеопороза, които да останат незабелязани. Възможно е ръста да се смали поради изтъняващите прешлени и настъпващо изкривяване на гръбнака. Също много характерен симптом е образуването на гърбици. Това най-често е свързано със счупвания на прешлените на гръбначния стълб, които е възможно да настъпят дори съвсем спонтанно. Зачестяващите болки в скелета също са симптом на остеопороза, но и той често бива пренебрегнат първоначално.

Лечение на остеопороза

От изключително значение е лечението на остеопорозата да започне в достатъчно рано, когато все още може да се предприемат профилактични мерки за предотвратяване на ниската костна плътност и чупливост на костите. За провеждане на правилно лечение трябва да се установи дали става дума за първична или вторична остеопороза. При наличието на заболяване, довело до метаболитни проблеми, се лекува основният проблем и се работи за нормализиране на хормоналния баланс и подобряване усвояването на калций. При проблеми на храносмилателната система се лекуват органите на храносмилателната система, за да се подобри усвояването на веществата. При вече напреднала фаза на остеопороза и чести фрактури лечението на остеопорозата е насочено към възстановяване от счупванията и превенция на бъдещи фрактури.
Лекарствата при остеопороза включват медикаменти за балансиране на хормоналния баланс на щитовидната жлеза (ако е установен проблем), за понижаване на кортизола – при доказано високи нива, хранителни добавки за подобряване на метаболизма и витамини при остеопороза. От витамините при остеопороза най-значими са витамин D и витамините от В-групата. Витамин D има голямо значение за услояването на калция. Ако нивата му са под норма, калцият не може да бъде усвоен правилно. Витамин В1, В12, В6 и В9 имат значение за укрепването на костите и за предотвратяване на фрактури. Особено важна е ролята на витамин В12, който стимулира образуването на остеобласти – клетките в тялото, които изграждат костите. Витамини А, К, Е и С също е добре да се приемат допълнително при остеопороза.
DMCA.com Protection Status