Периферни невропатии

Една от често поставяните диагнози, свързани с дисфункция на периферната нервна система, е периферната невропатия. Какви са причините за нея и как да подобрим състоянието си?

bt_bb_section_bottom_section_coverage_image

Какво е периферна невропатия?

Периферната невропатия е увреждане на периферните нерви, често придружавано и от възпаление на самия нерв. Обикновено симптомите се проявяват чрез изтръпване, скованост, усещане за топлина, парене, мравучкане или иглички в участъците, в които се разпростира засегнатият нерв. Възможно е да има променени сетивни усещания – за допир, за температура, за болка – ако е увреден сетивен или смесен нерв.
При увреда на мускулен нерв се засягат движенията, като може да се стигне до тежки последствия - например пареза или парализа на определени части от тялото и нарушена функция на органи, жлези и системи.
Много чести симптоми на периферната невропатия са нарушения в баланса, загуба на равновесие, проблеми с координацията. В някои случаи, когато са засегнати периферни автономни нерви, се стига до проблеми с функциите на органите на автономната нервна система. Това са т.нар. автономни периферни невропатии. Някои симптоми са сърцебиене, нарушения при отделянето на пот, липса на усещане за болка и за температура, гадене, повръщане, нарушения на кръвното налягане, внезапно пребледняване или зачервяване, нарушения в храносмилателната и отделителната система и др.

Видове периферни невропатии

Периферните невропатии могат да бъдат два основни типа според скоростта на разгръщане на заболяването – остра форма и хронична. В първия случай периферната невропатия се появява внезапно, протича бързо и често се стига до бързо оздравяване.
Хроничната се харатеризира с много бавно начало и постепенна проява на симптомите. Тя може да се развива в продължение на години и влошаването да настъпва постепенно.
Поради бавното начало, често тя трудно се разпознава още при появата, пациентите свикват с нейните първоначални симптоми и съществува риск от късно лечение. През това време настъпват по-сериозни увреждания на периферните нерви и лечебният процес е затруднен. Най-често засегнати са ръцете и краката. От гледна точка на броя на засегнатите периферни нерви, съществува разделение на периферните невропатии на две големи групи – мононевропатия и полиневропатия.
При мононевропатията е засегнат само един периферен нерв, докато при полиневропатията са увредени много на брой периферни нерви. Периферната невропатия от втория вид е много характерна при пациенти със захарен диабет.

Причини за появата на периферна невропатия

Увреждането на периферните нерви се дължи на разнообразни причини. В повечето случаи отключващ фактор са хронични заболявания, вирусни инфекции, травми. Ето кои са заболяванията, които най-често водят до появата на периферна невропатия:

Диабет - заболяването се характеризира с поддържане на висока кръвна захар, поради невъзможност за усвояване и преработване на глюкозата в резултат на ниска чувствителност на клетките към инсулин или недостатъчно производство на инсулин. Ако кръвната захар твърде дълго е висока, се увреждат периферните нерви и се стига до развитието на периферна полиневропатия

Лаймска болест - заразяването най-често се случва след ухапване от кърлеж. Болестта се развива бавно и периферните невропатии са едни от нейните изяви

Автоимунни заболявания – ревматоиден артрит, лупус и др.

Алкохолизъм - при злоупотребата с алкохол се развива алкохолна периферна полиневропатия

Освен това периферните невропатии се провокират от приема на определени медикаменти, от интоксикация на организма, от травмиране на периферните нерви в резултат на заемане на една и съща поза. Пример за последното е известният и много често срещан синдром на карпалния тунел, при който поради поза на тялото – обикновено при продължителна работа на компютър, се притиска медианния нерв, който минава през т.нар. карпален тунел на китката на ръката.
Една от най-честата причина за поява на периферни невропатии, която за щастие и най-лесна за отстраняване, е недостигът на витамини. Обикновено увреждане на периферните нерви се получава при липса на витамини от групата В – най-вече на витамин В12 и витамин В1.
Понякога не се откриват точни причини, довели до появата на периферна невропатия. В такива случаи тя се описва като идиопатична периферна невропатия.

Лечение на периферна невропатия

При назначаването на лекарства за лечение на периферната невропатия и допълнителни лечебни процедури е много важно коя е първопричината за състоянието. Ако периферната невропатия е предизвикана от конкретно заболяване, е нужно самото то да бъде ефективно лекувано или контролирано. Например при периферна невропатия се обръща основно внимание на контрола на кръвната захар. Ако той е достатъчно добър, се смята, че се осъществява надеждна превенция на диабетната периферна невропатия.
Преди определянето на лечение на периферната невропатия се провежда диганостичен процес с цел откриване на точната първопричина и степента на увреждане на периферните нерви. За целта се провежда диагностично интервю с пациента и изследвания, сред които ЕМГ – електромиография (тества проводимостта на нервите), скенер, ядрено-магнитен резонанс при нужда. Редно е да се назначат и изследвания за нивата на Витамин В12, тъй като проблеми с усвояването му и набавянето му са в основата на редица периферни невропатии.
Освен контрола и лечението на провокиращото заболяване, ако е налично такова, се назначават допълнително болкоуспокояващи препарати за третиране на болката, противовъзпалителни – при нужда, невропротектори, физиотерапия, лечение с минерална вода и лечебна кал.

Витамин В1 и В12 в лечението на периферната невропатия

При увреждане на периферните нерви, предизвикано от недостиг на витамин В12 и витамин В1, основните лекарства за лечение на периферната невропатия в случая са именно самите витамини, чийто прием би могъл да коригира липсите и да окаже влияние върху периферната нервна система.
Следи се и за невъзможност пациентите да усвояват витамин В12 – например при липса на вътрешен фактор – гликопротеин, който се синтезира в стомаха и е необходим за преноса на витамин В12 до тънките черва.
При други храносмилателни разстройства и проблеми също може да има проблемно усвояване на двата витамина. Затова се препоръчва допълнителен внос чрез добавки или инжекционно. В противен случай коригирането на хранителния режим няма да е достатъчна терапия за набавянето на липсите.
При други периферни невропатии витамин В1 и витамин В12 са спомагателни средства. При всички положения ролята им за периферната нервна система е възстановителна, регенерираща, води до подобряване преноса на нервния импулс и до възстановяване на миелина – защитната обвивка на нервите.