Плексит и плексопатии

Оплакването от плексит е доста често срещано и вероятно самите вие сте казвали, че имате плексит в някакъв момент от живота си. Но дали терминът е използван на място? Какво точно означава плексит и плексопатия?
bt_bb_section_bottom_section_coverage_image

Кога страдаме от плексит и плексопатия?

Плексит означава възпаление на нервен сплит или плексус – място, където при преминаването си се преплитат няколко гръбначно-мозъчни нерва едновременно. Терминът „плексопатия“ означава, че в плексуса има болестен процес, патология. Реално с двете названия често се назовава едно и също състояние.
В тялото ни има четири основни плексуса на гръбначно-мозъчни нерви – цервикален или шиен, брахиален (раменен), лумбо-сакрален плексус (на пояса и кръста) и кокцигиален плексус (на опашната кост). Във всеки от тях може да има някаква плексопатия или плексит. Най-често обаче се засяга брахиалният плексус, разположен в областта на раменете, и лумбо-сакралният плексус.
Обикновено причините за плексит са свързани с преболедуване от вирусно заболяване, настинка – престой на студено, травма, други възпалителни процеси, физическо претоварване (физически усилия, спорт), твърде продължително заемане на неудобна поза (най-често при определени професии, включително при работа на бюро и компютър), дископатия, шипове, гръбначни изкривявания. По-рядко появата на плексит се свързва с интоксикация, химиотерапия, лъчетерапия, притискане от тумори или уголемени лимфни възли, травмиране при раждане – т.нар. акушерски плексит. Захарният диабет е специфично заболяване, което многократно увеличава риска от появата на плексит. Диабетиците са рискова група, застрашена много повече от появата на плексопатии поради податливите на увреждане и възпаление нерви в резултат на високата кръвна захар.

Симптоми на плексит

Най-характерният симптом на плексит е болката, която винаги се появява първа. Обикновено тя е внезапна (при остър плексит) и много силна, като по тази причина може драстично да ограничи движенията на засегнатия участък. Болката произлиза и се разпространява по хода на възпалените нерви от плексуса, като може да е обхванат само малък участък или да достига до периферията на нерва. Възможно е болката при плексит да бъде и по-слаба и да се появява периодично – например при плексопатии в резултат на професионални натоварвания. Характерно за болката при плексит е, че се усилва при движения и натоварване, тъй като се притискат възпалените нерви в плексуса.
В зависимост от степента на възпалението се развиват и други симптоми – изтръпване, мравучкане, усещане за иглички, парене, намалена сетивност, липсваща мускулна сила. Възможно е да има оток и да се наблюдава промяна в цвета на кожата – зачервяване, пребледняване. В по-тежки форми може да се получи и пареза или парализа. При продължителни плексити се стига до хипотрофия на мускулите и отслабени рефлекси на сухожилията.
Плекситът обикновено се появява едностранно, поради което болката, неприятните усещания и поражения обхващат съответната страна. Много рядко се развива и двустранен плексит. В тези случаи симптомите се разпростират и от двете страни на тялото.

Видове плексит

Според времетраенето на протичането се различават основно два вида плексит – остър плексит и хроничен. Острият плексит е с внезапно начало, но с бързо протичане и възстановяване. При неправилно и неефективно лечение обаче може да прерасне в хроничен плексит, който да се разгръща с повтарящи се периоди на подобрение и влошаване в продължение на месеци, дори години.
Според локацията на възпалението съществуват следните видове плексит на гръбначно-мозъчните нерви:
Раменен плексит. Болката и усещанията обхващат рамото и може да се разпространяват и по цялата ръка.
Шиен плексит. Усещанията се разпростират от врата до ухото. Специфична особеност на този вид плексит е появята на хълцане поради засягане на диафрагмалния нерв.
Поясен плексит. Болката и другите симптоми обхващат и крака, като изявите са предимно по предната част на бедрото.
Кръстен плексит. Много близък до поясния плексит, с по-силна изразеност на болката в кръста, седалището и задната част на бедрото.
Кокцигиален (на опашната кост) плексит. При този плексит може да пострадат функциите на отделителната и половата система.
В някои случаи на плексопатии се наблюдава комбинирано възпаление на два плексуса. Например – ако са засегнати едновременно шийният и раменният плексус се развива т.нар. цервико-брахиален плексит. Също много често се наблюдава кръстно-поясен плексит, а не само изолиран кръстен или поясен плексит.
Плексит 1
Плексит 2
Плексит 3

Лечение на плексит

Първа стъпка към лечението на плексит е правилната и навреме поставена диагноза. За целта се вземат предвид оплакванията на пациента и се назначават някои изследвания. Най-често това е електромиография (ЕМГ) за изследване активността на нервите чрез електрически импулси. Понякога се налага допълнително ядреномагнитен резонанс (ЯМР), компютърна томография, рентгенография. Едва след поставяне на диагнозата се назначава и терапия.
Лекарствата за плексит обикновено са болкоуспокояващи – за терапия на болката, и противовъзпалителни – за лечение на възпалителния процес (нестероидни или стероидни препарати). Назначават се още препарати за подобряване на кръвооросяването за по-бързо възстановяване на функциите. За намазване на мястото на възпалението са подходящи локални средства, които също са с болкоуспокояващ и противовъзпалителен ефект – гелове, маз, специални мехлеми.
В острата фаза със силна болка понякога се налага и обездвижване на засегнатите участъци, като това става чрез пояс, лонгета или други подходящи помощни средства. Следваща стъпка е назначаването на физиотерапевтични процедури, като подходящите конкретно за плексит и за индивидуалния случай се назначават от физиотерапевт. Наред с това се определя програма с лечебна гимнастика и лечебен масаж.
Едва на по-късен етап – във възстановителния период, се препоръчва лечение с термални минерални води и лечебна кал. Хубаво е тези процедури да се повтарят периодично през определен период от време с профилактична цел.
В много редки случаи – когато е налице притискане на плексуса от тумор или когато първопричината е травма, може да се пристъпи към оперативно лечение на плексит.
Правилното и навреме проведено лечение на плексит обикновено води до пълно възстановяване, макар и това да отнеме твърде продължителен период от време.

Приложение на витамини за плексит

Наред с противовъзпалителните и болкоуспокояващи лекарства за плексит се изписва и комплекс от витамини. Най-добрата комбинация е витамин В1 и витамин В12. Витаминозният комплекс подпомага възстановяването на периферните нерви, ускорява оздравителния процес и намалява неприятните симптоми като изтръпване, парене, мравучкане. Доказан е и ефектът на намаляване на болката при повишен прием на витамини от групата В.
Витамин В1 и В12 са много често прилагани при всички заболявания на периферната нервна система, поради протективния им ефект и помощните действия в лечебния процес. Витамините стимулират нормалното функциониране на периферната нервна система, подобряват предаването на нервните импулси и предпазват нервите от увреждания.
DMCA.com Protection Status