Милгамма®50 mg / 250 микрограма обвити таблеткиСъстав

bt_bb_section_bottom_section_coverage_image
https://www.milgamma.bg/wp-content/uploads/2021/11/pokazania.jpg

За информация на нашите клиенти

Витамините от група В не се прилагат само, за да отстранят състояния на витаминен дефицит. Във високи дози притежават много по-разширени фармакологични свойства, с които се обяснява постигнатия чрез Милгамма®50 mg / 250 микрограма обвити таблетки аналгетичен и регенеративен ефект.

Бенфотиамин – витамин В1

Бенфотиаминът е дериват на витамин В1 – мастноразтворима форма на този витамин. Многократно по-добре се усвоява (резорбира) от организма, в сравнение със същите количества от обичайния водоразтворим витамин В1. След срезорбцията в организма бенфотиаминът се превръща във витамин В1. Той регулира катаболизма на въглехидратите, което е от голямо значение за обмяната на нервната клетка.
Прочети повече за витамин В1

Бенфотиамин – витамин В1

Какво се крие зад сложното на пръв поглед название „бенфотиамин“? Става дума за витамин В1, но под различна форма. Ще разгледаме особеностите на бенфотиамина и случаите, в които се прилага.

Какво е бенфотиамин?

Това е мастноразтворима форма на витамин В1, която притежава множество предимства пред стандартния водоразтворим витамин. Казано на по-достъпен език – бенфотиаминът се разтваря в мазнини, а не във вода. Именно с това са свързани неговите преимущества.

Какви са предимствата на бенфотиамина? На първо място – това е многократно по-високата усвоимост на веществото. Доказано е, че след прием на обичайните дози обикновен тиамин (витамин В1) се абсорбират само 7-8% от организма. За разлика от това, след прием бионаличността на мастноразтворимия бенфотиамин е 8-10 пъти по-висока. Задържането му в тъканите е много по-продължително от това на обикновения витамин В1. Освен това бенфотиаминът увеличава многократно нивата на тиамин в организма. При перорално приложение (през устата) на бенфотиамин нивото му в цереброспиналната течност достига такива стойности, каквито е възможно да се постигнат само чрез парентерално приложение (венозно или мускулно въвеждане) на водоразтворими тиаминови соли. В допълнение – бенфотиаминът не се разрушава под действието на ензима тиаминаза, което иначе се случва със стандартния тиамин. Ензимът тиаминаза се съдържа в някои риби, след консумацията на които се стига до разграждането на витамин В1.

Освен изброените предимства на бенфотиамина, съществува и още една много важна особеност – той няма вкус и мирис, поради което не придава на тялото неприятната миризма, която се получава след приема на водоразтворимия витамин В1. Още един плюс на бенфотиамина е, че той не предизвиква алергични реакции и странични ефекти от страна на стомашно-чревния тракт. Единствено трябва да се има предвид наличието на индивидуална непоносимост, което е много рядко явление. Наличието на бременност и кърмене също е повод за консултация дали приемът на бенфотиамин е подходящ за конкретния случай. 

Как се получава бенфотиаминът?

Той се синтезира по изкуствен път или казано по друг начин – веществото е синтетично. За пръв път е бил получен от японски учени в опитите им да намерят ефективно лечение за хората, страдащи от недостиг на тиамин (витамин В1). В Япония състоянието на дефицит е много често срещано заради традициите да се консумира полиран бял ориз без обелките – точно те са тези части от зърното, в което се съдържа ценният витамин. Недостигът му води до заболяването бери-бери, прояваващо се с отоци по тялото, полиневропатии, аномалии в сърдечния ритъм и сърцето, отпадналост, парези и парализи. Учените използвали бенфотиамин за лечение и профилактика на това състояние за пръв път през 1954 г. и резултатите били изключително добри. От тогава до този момент бенфотиаминът е най-ефективното и безопасно средство за лечение на дефицит на витамин В1. Приемът му води до още множество позитиви за организма, които се използват в терапията на редица заболявания, а също и с профилактични цели. Бенфотиаминът също се комбинира перфектно с витамините В3, В6 и В12, както и с калций и магнезий, като повишава тяхната ефективност и подобрява метаболизма. 

За какво се използва бенфотиамин?

Бенфотиаминът се използва за подобряване и ускоряване на въглехидратния метаболизъм и същевременно за подобряване функционирането на нервната система. Това е изключително ценно при хора с диабет тип 1 и диабет тип 2 и инсулинова резистентност, които имат проблеми с въглехидратния метаболизъм и са застрашени от увреждания на периферната нервна система. Проучвания доказват, че употребата на бенфотиамин при диабетно болни пациенти забавя напредването на болестта и предотвратява усложненията от нея.

Ето и някои други конкретни ползи, които се постигат чрез приложението на бенфотиамин:

  • Подобрява паметта и вниманието. Особено ценен ефект както при здрави хора, така и при пациенти с нервнодегенеративни заболявания като деменция, Алцхаймер и др.; Известна е способността на бенфотиаминът да забавя прогресирането на тези заболявания. Доказано е, че бенфотиаминът има способността да подобрява снабдяването на мозъка с глюкоза, което е от значение за всички психични функции – памет, възприятие, мислене, концентрация и т.н.;
  • Забавя процесите на стареене;
  • Предотвратява депресия и подпомага справянето с депресивните състояния. Намалява нервното напрежение и повишава устойчивостта към стрес;
  • Предотвратява увреждането на стените на кръвоносните съдове;
  • Поддържа здравето и нормалната перисталтика на червата;
  • Намалява болките в гърба и редуцира неврологичната болка.

Бенфотиаминът притежава всички останали положителни свойства, които има и водоразтворимият витамин В1. Той участва в процеса на производство на миелин, който образува защитната обвивка на нервите. Благодарение на това бенфотиаминът предотвратява появата на двигателни и сетивни нарушения. Освен това мастноразтворимото вещество предпазва от разпространението на евентуални възпалителни процеси и осигурява обезболяващ ефект. Тези ползи са много важни за всички неврологични заболявания, свързани с възпаление на периферните нерви и наличието на болка. Особено голямо значение имат и конкретно за превенцията и лечението на диабетна полиневропатия и алкохолна полиневропатия.

При кои заболявания се използва бенфотиамин?

Броят на заболяванията, за които приемът на бенфотиамин е препоръчителен, е огромен. Най-често той се назначава при следните болести и патологични състояния:

  • Захарен диабет тип 1 и диабет тип 2;
  • Алцхаймер, деменция;
  • Нарушения на функциите на нервната система;
  • Нарушения на функциите на сърдечния мускул;
  • Чернодробна цироза;
  • Вирусен хепатит;
  • Дерматоза;
  • Алкохолна невропатия;
  • Атеросклероза;
  • Остра и хронична интоксикация с различен произход;
  • При нарушения в кръвообръщението;
  • Ревматични заболявания и ревматични болки;
  • Неврити, невралгии, невропатии, ишиас, радикулит, плексит и други неврологични болести на периферните нерви;
  • Хипертиреоидизъм – повишена функция на щитовидната жлеза;
  • Хашимото – автоимунно заболяване на щитовидната жлеза;
  • При тревожност, нервно напрежение, депресия, в периоди на повишени нива на стрес;
  • При клинично доказан дефицит на витамин В1;
  • При небалансирано хранене, което може да доведе до дефицит на витамин В1;
  • При пациенти на хемодиализа;
  • При спортисти, които имат повишена нужда от витамин В1;
  • При хора с проблем в усвояването на хранителните вещества и проблеми с храносмилателната и отделителната система (болест на Крон, продължителна диария и др.)

Бенфотиамин се назначава и при други заболявания по лекарско предписание. Дозировката и времетраенето на приема също трябва да бъдат определени от специалист. Необходимо е да се спазват препоръките за дневното количество бенфотиамин, както и да не се надвишава продължителността на определената терапия с мастноразтворимото вещество. 

Цианокобалмин – витамин В12

Витамин В12 е незаменим за клетъчния обмен, за нормалното кръвообразуване и функциите на нервната система. Той регулира биологичния синтез на нуклеиновите киселини, а с това и изграждането на нови клетъчни ядра.
Прочети повече за витамин В12

Цианокобалмин – витамин В12

Витамин В12 има изключително важна роля в редица процеси в тялото. Той е сложен и незаменим витамин, от който всички имаме нужда. Той е познат и под една от неговите форми – цианокобаламин.  

Особености на цианокобаламина

Цианокобалминът е най-разпространената форма на витамин В12, която се предлага в аптечната мрежа. Той е синтетично получен витамин В12 чрез използване на кобаламин и молекула донор – цианид. Тази комбинация е най-стабилната от всички варианти, поради което е и най-издържлива на различни условия. При приема на цианокобаламин в човешкото тяло той претърпява редица трансформации, докато достигне активната си форма. Накрая той се абсорбира от организма и започва да върши важната си работа. Цианокобаламинът е водоразтворимо вещество. Това означава, че се разтваря във вода и излишното количество от него се извежда чрез урината. На практика по тази причина цианокобаламинът не може да бъде предозиран.

Витамин В12 или цианоколбаминът не се синтезира от човешкия организъм. Той задължително трябва да бъде приеман „отвън“ – чрез храната или чрез хранителни добавки. В много случаи при попадането му в храносмилателната система се стига до неусвояване. Затова се налага допълнителен алтернативен прием с цел набавяне на жизненоважното вещество. Витамин В12 или цианколбаминът участва в изключително важни процеси и дефицитът му води до сериозни състояния – особено когато е силно изразен. Набавянето му и допълнителният му прием в определени случаи има редица ползи и оздравителен ефект.

За какво се прилага цианокобаламинът?

Цианокобалминът се прилага за всички случаи, когато има нужда от допълнителен прием на витамин В12. Реално той притежава висока биологическа активност, на което се дължи неговата важност. На първо място – цианокобаламинът участва в процеса хематопоеза (кръвотворенето), като стимулира узряването на еритроцитите. Той е силно ефективен начин за борба с анемията – особено с т.нар. пернизиозна анемия. Този вид анемия е предизвикана именно от дефицита на витамин В12. Периодичният прием на цианокобаламин попълва недостига на витамина и се справя успешно с това заболяване.

Освен това цианокобаламинът участва в преноса на водород, в образуването на метионин, нуклеинови киселини, креатин. Той също влияе благоприятно върху черния дроб и цялостно върху нервната система. Той участва чрез активната си форма в синтеза на миелиновата обвивка на нервите, което се използва за възстановяване и ускоряване на оздравителния процес при неврологични проблеми. И още – цианокобалминът или витамин В12 намалява болката, свързана с увреждания или възпаления на периферната нервна система. Много важна е ролята му за всички психични функции на мозъка като запаметяване, концентрация, учене, възпроизвеждане на информация. Също и за поддържане на добро настроение, за справяне с депресивни състояния и тревожни разстройства. Недостигът на витамин В12 сам по себе си може да доведе до изпадането в дълбоки депресии. Цианокобаламинът обаче стимулира производството на хормона серотонин, известен като „хормон на щастието“. Той успешно се бори с депресията и създава усещане за радост. Освен всичко останало витамин В12 участва в синтеза на ДНК, повлиява положително работата на сърдечно-съдовата система, важен е за поддържане на плътността на костите и борбата с остеопорозата. Той също играе главна роля в грижите за здравето на очите и най-вече – в профилактиката на дегенеративни заболявания, свързани с влошаване на зрението.

При какви заболявания трябва да приемаме цианокобаламин?

Поради голямото значение за правилното функциониране на редица системи в човешкото тяло списъкът със заболявания, за които се препоръчва допълнителен прием на цианокобаламин, е много голям. Най-често е приложението му при:

  • Постхеморагична анемия;
  • Апластична анемия. Тя се появява поради действието на токсични вещества и лекарства;
  • Чернодробни заболявания – хепатит, цироза;
  • Фуникуларна миелоза;
  • Полиневрит, радикулит, невралгия, неврити, дископатии, дискова херния и всички други увреждания и възпаления на периферните нерви в човешкото тяло;
  • Ремватични заболявания – артрит, артроза, подагра, ремватоиден артрит и др.;
  • Кожни заболявания – псориазис, дерматит, невродерматит и др.;
  • Церебрална парализа;
  • Болест на Даун;
  • Лъчева болест;
  • Макулна дегенерация;
  • Остеопороза;
  • Сърдечно-съдови заболявания;
  • Депресия;
  • Деменция.

Кой има нужда от повече цианокобаламин?

Някои хора са много по-застрашени от недостиг на витамин В12, в сравнение с други. При тях е много по-наложително включването на цианокобаламин под формата на хранителна добавка. Ето кои са рисковите групи от хора с повишени нужди от цианокобаламин.

  • Вегетарианци, вегани, суровоядци. Те са силно застрашени от недостиг на витамин В12, тъй като режимът им на хранене е беден на ценния витамин;
  • Хора с храносмилателни разстройства, продължителна диария, с болест на Крон, гастрит, язва и др. При тях усвояването на веществата от храната е затруднено;
  • Хора, при които отсъства т.нар. вътрешен фактор – секретиран от стомаха протеин. Той се свързва с витамин В12 и го транспортира до тънките черва. Ако този протеин отсъства, витаминът няма как да се усвои;
  • Недоимъчно хранене. Среща се при бедни хора с ограничени възможности за покупка на храна, но е възможно да става дума и за драстични диети;
  • Алкохолици. Освен че често страдат от недохранване, поради алкохолната интоксикация те също често имат дефицит на витамин В12;
  • Диабетици. При тях нуждата от цианокобаламин за набавянето на повече витамин В12 е обусловена от повишения риск от диабетна полиневропатия, от високата кръвна захар, честите инфекции, риска от макулна дегенерация и други заболявания на очите;
  • Спортисти и хора с повишено физическо натоварване. Те имат повече разход на енергия и повишена нужда от вещества, включително витамин В12;
  • Бременни, както и кърмещи жени. Те също имат повишени нужди от витамин В12;
  • Старите хора имат повече нужда от витамин В12.

Може ли да коригираме недостига на витамин В12 чрез храна?

Да, това е възможно да се случи като цяло, освен при хората с хранителни режими и с понижена или изцяло липсваща способност за усвояване на витамин В12. Някои храни са много добри източници на ценния витамин. Това са месните продукти, яйцата, млякото, всички млечни продукти, различните видове риба, морски дарове, някои обогатени зърнени храни, хранителна мая. При определени състояния обаче храната не е достатъчна, за набавянето на по-големи дози от витамин В12 с терапевтична цел. Например – при диабет, ревматични болки, обострени състояния с болка и възпаление на периферните нерви и др. Тогава приемът на цианокобаламин може да коригира това, доставяйки нужното количество витамин В12 за конкретното състояние.

DMCA.com Protection Status