Какво точно представлява това заболяване и кой е застрашен от него? Много хора не са наясно. Някои дори не са чували, че „херпес зостер“ съществува. Най-важното е, че ако имате повече информация навреме, може да се предпазите от болестта и от усложнения.
Херпес зостер – как може да се разболеем?
Интересна особеност е, че от херпес зостер може да боледуват само хора, които по-рано в миналото си са преболедували варицела. Ще поясним защо това е така.
Вирусът на варицелата се нарича Варицела Зостер вирус (VZV). След като се заразим с него – обикновено това става в детска възраст – прекарваме т.нар. „шарка“ варицела или лещенка. Тя е сравнително леко до средно по тежест инфекциозно заболяване, което протича с общо неразположение, температура и характерен обрив от мехурчета. Преболедуването от херпес зостер ни изгражда имунитет завинаги и ние повече не можем да се разболеем от тази болест.
За съжаление вирусът Варицела Зостер остава в нашето тяло за цял живот, но в латентно (спящо) състояние. Той се „настанява“ в нервните ганглии, където може да прекара десетки години и да не се активира повторно никога. Но ако се активира в определен момент, то тогава той се разгръща в заболяването херпес зостер. Или казано по друг начин – херпес зостер е вторична проява на варицела, която може да се изяви след десетки години, но и да не се развие никога.
От какво зависи дали ще се разболеем от херпес зостер?
Повторното активиране на вируса на варицела и развитието на херпес зостер е възможно в два случая – при отслабнал общ имунитет и при повторен контакт с болен от варицела.
- При отслабнал имунитет
Може да се разболеете от херпес зостер, ако приемате медикаменти за потискане на имунитета, ако ползвате кортикостероиди, ако сте подложени на химиотерапия и/или лъчетерапия, в периоди на възстановяване след операция, след получаване на изгаряния или тежки травми. Също е по-вероятно болестта да се развие при вас, ако имате онкологично заболяване или СПИН. По-уязвими към херпес зостер са възрастните хора над 60 години, при които имунитетът спада с остаряването. Те са и най-често боледуващи от херпес зостер. В допълнение хората, изложени на тежък и продължителен стрес, също са по-застрашени от херпес зостер.
- При контакт с болен от варицела
Ако повторно се сблъскате с вируса на варицела чрез близък контакт с болен човек, е възможно да се се разболеете от херпес зостер. Но може и да не се разболеете. Тук също зависи от вашия имунитет и от това до каква степен е заразен болният. Обикновено най-голяма опасност от заразяване има в дните преди появата на обрива и докато все още пъпките не са хванали коричка.
Всъщност според статистиката от херпес зостер се разболяват от 10-20% от хората, преболедували варицела. Фактите също потвърждават, че с напредването на възрастта рискът от херпес зостер става все по-голям, както и рискът от усложнения.
Симптоми на херпес зостер
Симптомите при херпес зостер са много различни от тези на варицела. Обикновено първото оплакване е силна, невралгична болка по хода на засегнатия от болестта периферен нерв. Тя е с наистина голям интензитет, остра, пробождаща. Придружена е от изтръпване, боцкане, мравучкане, парене на същото място. На този етап все още няма обрив. Той се появява малко по-късно, като първоначално кожата се покрива с червени, сърбящи и болезнени лезии, върху които след това се образуват групички от мехурчета, пълни с течност. След време те се разпукват и към седмия ден започват да образуват корички.
При херпес зостер заедно с неврологичните оплаквания и обрива често се появяват и следните симптоми:
- Висока температура и треска
- Главоболие и фоточувствителност (чувствителност към светлината)
- Отпадналост, умора
- Гадене
- Болки в мускулите и ставите
Много характерна особеност при херпес зостер е, че обривът винаги е едностранен. Също, че той най-често се появява на гърба и в зоната на ребрата, както и на лицето, като се разпростира по хода на инфектирания нерв.
Заразен ли е херпес зостер?
Това е важен въпрос, който мнозина си задават. За съжаление, отговорът е положителен. Болните от херпес зостер могат да предадат вируса Варицела Зостер на хора, които не са се сблъсквали до този момент с него. Например – болни баба и дядо да заразят внучето си, което след това ще развие варицела. В риск са и хората с отслабен имунитет, които може да развият херпес зостер.
Предаването на заразата от болен с херпес зостер на здрав човек става при контакт с течността от мехурчетата на обрива. Въздушно-капков път на предаване на вируса не е възможен.
Какви усложнения може да има при херпес зостер?
При протичане на болестта без усложнения настъпва възстановяване в рамките на приблизително две седмици. Във финалния етап всички мехурчета са покрити с корички, които падат, а червенината, болките и сърбежите изчезват.
В някои случаи обаче болестта протича по-тежко и се стига до усложнения.
Ето какви по-сериозни проблеми може да очаквате при херпес зостер:
- Бактериална инфекция. Ако това се случи, мехурчетата може да се възпалят и да се изпълнят с гной и кръв. Мястото става още по-болезнено и разранено.
- Увреждане на зрението и инфекция на очите. Това е усложнение, когато херпес зостер е поразил зрителния нерв. Възможна е частична или дори пълна загуба на зрението, замъглено зрение, тежък конюктивит, глаукома.
- Увреждане на слуха. При засягане на слуховия нерв от херпес зостер може да настъпи загуба на слуха, нарушения на вестибуларния апарат, да се появи шум в ушите.
- Загуба на вкуса. Засягат се вкусовите усещания.
- Невралгия. Това е много често усложнение след херпес зостер. В зоната на поразения нерв може да се появява невропатна болка, мравучкане, изтръпване, като тези оплаквания е възможно да съществуват много дълъг период от време – месеци наред.
Лечение на херпес зостер
За лечението на херпес зостер в случаите без усложнения се използват основно лекарства за третиране на симптомите. Това са обезболяващи средства за болката и противотемпературни средства, ако има повишена температура. Изписват се още противовъзпалителни, както за вътрешен прием, така и за локално приложение. В случаите на бактериална инфекция при херпес зостер е задължително прилагането на антибиотична паста върху обривите, като има вероятност и да се назначи антибиотик за орален прием.
При херпес зостер се препоръчва още повишен прием на витамини А, В и С за имунитета и борба с инфекцията. Витамините от група В са много важни за третиране на неврологичните оплаквания и за профилактика и лечение на невралгия.
За по-леко протичане на херпес зостер без усложнения се препоръчва прием на антивирусни препарати и имуностимуланти. Те намаляват тежестта и времетраенето на боледуването, като пазят и от евентуални усложнения. В някои случаи при пациенти, застрашени от тежко протичане на херпес зостер, се добавя и терапия с имуноглобулин – прилагане на готови антитела.
Профилактика на херпес зостер
Има два основни начина на профилактика на херпес зостер:
- Поставяне на ваксина срещу варицела още преди да сме се сблъскали за пръв път с вируса. Ваксинацията ще ни предпази от разболяване от варицела, но също така и от херпес зостер, защото просто в тялото няма да има останал вирус, който да се реактивира на по-късен етап.
- Ваксина срещу херпес зостер. Тя се прилага при хора на възраст над 50 години, които вече са били болни от варицела преди това. Ваксината подсилва имунитета на преболедувалите, като предпазва от развитието на херпес зостер.
И двете ваксини имат голям процент на успеваемост и се препоръчват за хората в риск.
Друга форма на профилактика на херпес зостер е прилагането на антивирусни препарати и вече споменатия имуноглобулин при лица, за които се знае, че са били в контакт с вируса Варицела Зостер.