(+359) 24 62 71 58
бул. Цар Борис III №1, ет. 8, Хиподрума, гр. София 1612

Кои са симптомите на фибромиалгия? 6 признака, на които да обърнете внимание

Болката е навсякъде, но прегледите не показват ясна причина. Умората не минава, дори след почивка. Концентрацията отслабва, а сънят не носи възстановяване. Ако това ви звучи познато, не сте сами.

Фибромиалгията е хронично състояние, което засяга милиони хора по света, но въпреки това може да бъде трудна за разпознаване. Симптомите са разнообразни, припокриват се с много други състояния и нерядко минават години, преди да бъде поставена правилна диагноза.

В тази статия ще разгледаме 6 ключови признака на фибромиалгията – какво представляват, как се проявяват и защо заслужават внимание. Ще обясним и какво се случва в нервната система при това състояние, кои са рисковите фактори и кога е важно да се потърси лекар.

Какво представлява фибромиалгията?

Фибромиалгията е хронично състояние, което се характеризира с разпространена мускулно-скелетна болка, която често е придружена от умора, нарушения на съня, когнитивни затруднения и промени в настроението.

Не става дума за възпалително или автоимунно заболяване в класическия смисъл – при фибромиалгията основният проблем е в начина, по който нервната система обработва болковите сигнали.

Според данни от мащабни епидемиологични проучвания фибромиалгията засяга приблизително 2–4% от световното население. Жените са засегнати значително по-често от мъжете – в повечето проучвания съотношението е около 3:1 до 7:1 в зависимост от използваните диагностични критерии.

Състоянието може да се прояви на всяка възраст, но най-често се диагностицира между 30 и 60-годишна възраст.

Въпреки разпространението си фибромиалгията остава недостатъчно диагностицирана. Липсата на специфични лабораторни маркери и образни изследвания, които да потвърдят диагнозата, означава, че много пациенти преминават през дълъг път от различни специалисти, преди да получат ясна представа какво стои зад симптомите им.

Какво се случва в нервната система?

За да разберем симптомите на фибромиалгията, е полезно да погледнем какво се случва в нервната система.

Как нормално се обработва болката
Нервната система действа като система за предупреждение. Когато има увреждане на тъканите, нервни окончания изпращат сигнали по периферните нерви към гръбначния мозък, а оттам – към мозъка. Мозъкът обработва тези сигнали и ги интерпретира като болка или друг вид усещане.

Едновременно с това съществуват и механизми, които могат да потиснат или намалят болковия сигнал. Балансът между засилващите и потискащите механизми определя как възприемаме болезнените стимули.

Знаете ли, че: Витамините B1, B6 и B12 играят роля в поддържането на нормалната функция на нервната система – от миелиновата обвивка на нервите до синтеза на невротрансмитери. Поддържането на адекватен хранителен статус е един от факторите, които допринасят за нормалното предаване на нервните сигнали.

Какво се променя при фибромиалгия
При фибромиалгията този баланс може да бъде променен. Изследванията показват, че при хората с това състояние централната нервна система – мозъкът и гръбначният мозък – реагира по-силно на болкови и дори неболезнени стимули. Това явление е известно в медицината като централна сенситизация.

На практика това означава, че нервната система може да реагира по-силно на различни стимули. Неща, които при здрави хора не предизвикват болка – например леко натискане или промяна в температурата – при фибромиалгия могат да бъдат възприети като болезнени.

Този феномен се обозначава като алодиния (болка при нормално безболезнен стимул) и хипералгезия (засилена болка при слабо болезнен стимул).

Освен промените в централната нервна система, при част от пациентите с фибромиалгия са установени и признаци на засягане на периферните нерви – по-конкретно на тънките нервни влакна, които участват в предаването на болковите и температурните сигнали.

Тези наблюдения не са универсална характеристика на фибромиалгията, но показват, че при някои пациенти може да има допълнителен периферен компонент, проявяващ се с изтръпване, парене и мравучкане.

Причини и рискови фактори

Възрастна жена, която усеща болка и напрежение във врата и раменете

Точната причина за фибромиалгията не е напълно изяснена, но се приема, че тя е свързана с взаимодействието на множество фактори – генетични, неврологични, свързани със стреса и с околната среда.

Генетична предразположеност
Фибромиалгията се среща по-често в семейства, в които вече има засегнати членове. Това подсказва, че определени генетични варианти могат да повишават предразположението към състоянието, макар конкретните гени все още да не са окончателно идентифицирани (Arnold et al., 2004).

Отключващи събития
При част от пациентите симптомите започват след конкретно събитие – физическа травма, хирургична интервенция, инфекциозно заболяване или период на тежък емоционален стрес. В други случаи симптомите се развиват постепенно, без ясен начален момент.

Съпътстващи заболявания
Рискът от фибромиалгия е по-висок при хора с други хронични болкови състояния или автоимунни заболявания, включително ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус и остеоартрит.

Допълнителни рискови фактори
Сред допълнителните фактори, които се свързват с по-висок риск, са:

  • пол – жените са засегнати значително по-често
  • възраст – между 30 и 60 години
  • фамилна анамнеза за фибромиалгия
  • затлъстяване
  • анамнеза за травматични преживявания или продължителен стрес

6-те основни признака на фибромиалгията

Фибромиалгията може да се прояви по различен начин при различни хора. Въпреки това следните шест признака са сред най-характерните и заслужават особено внимание.

Инфографика с шестте основни симптома на фибромиалгията - хронична разпространена болка, постоянна умора, нарушения на съня, когнитивни затруднения, повишена чувствителност към стимули и промени в настроението

1. Хронична разпространена болка
Болката е водещият симптом на фибромиалгията. За разлика от болката при травма или възпаление, тя не е локализирана на едно място – обхваща множество области на тялото и присъства повечето от времето.

Болката може да се усеща по различен начин – като дълбока мускулна болка, пулсиране, парене или пробождане. Тя може да засяга мускулите, ставите и меките тъкани, като нерядко мигрира от една област към друга.

При някои пациенти болката може да бъде по-силна сутрин или да се засилва при физическо натоварване, продължително бездействие или емоционален стрес. Някои пациенти съобщават и за влияние на времето и температурата върху оплакванията си.

За поставяне на диагнозата, болката трябва да обхваща множество области на тялото и да продължава поне 3 месеца.

2. Постоянна умора
Умората при фибромиалгия е дълбока, изтощаваща и не се повлиява от почивка или сън. Пациентите нерядко я описват като усещане, подобно на грип, или като изтощението след продължително лишаване от сън.

Тази умора може да бъде толкова силна, че да затруднява ежедневните дейности – от пазаруване и готвене до работни задачи и социални ангажименти. При някои пациенти именно умората, а не болката, е симптомът, който оказва най-голямо влияние върху ежедневието и качеството на живот.

3. Нарушения на съня
Проблемите със съня са едни от най-честите оплаквания при фибромиалгия.

Много хора могат да заспят без проблем, но сънят им остава лек, повърхностен и лесно се нарушава. Изследванията показват, че при хора с фибромиалгия дълбоките фази на съня могат да бъдат нарушени, което означава, че дори след привидно достатъчен спане, пациентът се събужда изтощен.

При фибромиалгия нерядко се наблюдават и съпътстващи нарушения на съня, като:

  • синдром на неспокойните крака
  • чести събуждания през нощта
  • сутрешна скованост и болезненост

Нарушеният сън от своя страна влошава болковия праг – тоест намалява способността на организма да потиска и регулира болковите сигнали, което създава порочен кръг между лош сън и засилена болка.

4. Когнитивни затруднения („фибро мъгла”)
Когнитивните проблеми при фибромиалгия – често обозначавани като „фибро мъгла” (на английски: fibro fog) – са сред симптомите, които могат най-силно да затруднят ежедневието.
Проявите включват:

  • затруднена концентрация
  • проблеми с краткосрочната памет
  • забавено мислене
  • трудност при изпълняване на много задачи
  • усещане за объркване или замъгленост

Изследванията показват, че повече от 50% от пациентите с фибромиалгия съобщават за когнитивни затруднения (Katz et al., 2004). Според някои проучвания и пациентски доклади когнитивните проблеми понякога могат да се усещат като по-ограничаващи от самата болка.

Причините за „фибро мъглата” не са напълно изяснени. Предполага се, че ключова роля играят комбинацията от хроничен болков стрес, нарушения на съня и промените в начина, по който централната нервна система обработва информацията.

5. Повишена чувствителност към стимули
При фибромиалгията свръхчувствителността може да засяга не само болката. Тя може да включва повишена реакция към:

  • допир и натиск (дори леко докосване може да бъде болезнено)
  • температурни промени (студ и влага често засилват симптомите)
  • светлина и шум
  • определени миризми

Това се случва, защото нервната система е в състояние на хипервъзбудимост и реагира прекомерно на стимули, които нормално не биха предизвикали дискомфорт.

На практика това означава, че нещо толкова обичайно като облягане на ръката или носенето на по-тежка дреха може да предизвика истинска болка. Тази свръхчувствителност може да бъде социално и професионално ограничаваща.

6. Промени в настроението
Фибромиалгията често се свързва с промени в настроението и емоционалното състояние. Тревожността и депресивните симптоми се срещат значително по-често при хора с фибромиалгия, отколкото в общата популация.

Връзката е двупосочна. От една страна, хроничната болка, умората и ограниченията в ежедневието естествено водят до емоционален стрес и потиснатост. От друга, начинът, по който нервната система обработва болковите сигнали, също може да има връзка с промените в настроението.

Това не означава, че фибромиалгията е „психическо” заболяване – а че болката и емоционалното състояние са свързани чрез общи механизми в нервната система.

При някои пациенти емоционалните симптоми – раздразнителност, чувство на безнадеждност, социално оттегляне – могат да бъдат толкова изразени, колкото и физическите.

Други възможни прояви

Мъж, който изпитва болка в областта на гърба и рамото.
Освен шестте основни признака, описани по-горе, фибромиалгията може да бъде придружена от редица допълнителни оплаквания, включително:

  • главоболие и мигрена – среща се при значителна част от пациентите с фибромиалгия
  • стомашно-чревни оплаквания – синдромът на раздразненото черво (СРЧ) е едно от най-честите съпътстващи състояния
  • сутрешна скованост – мускулите и ставите може да се усещат схванати и болезнени, особено в първите часове след събуждане
  • парестезии – изтръпване, мравучкане или парене в крайниците
  • дисменорея – болезнена менструация при жени

Разнообразието от симптоми може да направи фибромиалгията трудна за разпознаване – оплакванията могат да наподобяват множество други заболявания.

Как се поставя диагнозата?

Фибромиалгията е клинична диагноза – няма единичен лабораторен тест или образно изследване, което да я потвърди. Диагнозата се поставя въз основа на симптомите и общата клинична картина, като се използват валидирани диагностични критерии.

Актуалните критерии на Американската колегия по ревматология оценяват разпространението на болката и тежестта на придружаващите симптоми (умора, сън, когнитивни затруднения). Симптомите трябва да персистират на сходно ниво поне 3 месеца.

Важно уточнение е, че фибромиалгията може да съществува едновременно с други заболявания – наличието на друга диагноза не изключва фибромиалгия.

Лабораторни изследвания (кръвна картина, маркери за възпаление, тиреоидна функция и др.) могат да помогнат за изключване на други състояния с подобна симптоматика, но сами по себе си не потвърждават и не изключват фибромиалгия.

Проследяване и наблюдение

Жена с главоболие седи пред лаптоп на бюро и придържа слепоочията си
Фибромиалгията е хронично състояние, при което проследяването играе важна роля. Тъй като симптомите могат да варират значително с времето – с периоди на обостряне и относително подобрение – редовното наблюдение от лекар помага да се оцени как се развиват симптомите, дали е необходима промяна в подхода и дали не са се появили нови съпътстващи състояния.

Индивидуалният подход е от ключово значение – няма универсална схема, която да работи еднакво за всеки пациент с фибромиалгия. Затова диалогът между пациента и лекуващия лекар е основополагащ за контролиране на състоянието.

Какво може да направи пациентът в ежедневието?

Инфографика с пет ежедневни мерки, които могат да помогнат при фибромиалгия - умерена физическа активност, хигиена на съня, балансирано хранене, управление на стреса и водене на дневник на симптомите

Макар фибромиалгията да изисква медицинско наблюдение, съществуват общи мерки, които могат да подкрепят качеството на живот:

  • Умерена физическа активност – редовното движение, съобразено с индивидуалните възможности, може да подпомогне общото физическо функциониране и качеството на живот. Според европейските препоръки (EULAR) постепенно въведените и адаптирани към индивидуалните възможности форми на движение са сред подходите, за които има най-силни доказателства при фибромиалгия.
  • Хигиена на съня – поддържане на редовен режим на сън, избягване на екрани преди лягане и създаване на спокойна обстановка в спалнята могат да подобрят качеството на съня.
  • Балансирано хранене – разнообразна и пълноценна диета поддържа общото здраве на организма и на нервната система. Витамините от група B (B1, B6 и B12) допринасят за нормалната функция на нервната система и за поддържането на миелиновата обвивка на нервите, затова адекватният хранителен прием е от значение. При въпроси относно хранителния статус е добре да се консултирате с лекар.
  • Управление на стреса – техники за релаксация, дихателни упражнения или когнитивно-поведенчески подходи могат да помогнат за по-доброто справяне с емоционалното натоварване.
  • Водене на дневник на симптомите – воденето на дневник може да ви помогне да забележите какво влияе върху оплакванията ви и да бъде полезен инструмент при консултациите с лекаря.

Тези мерки не заместват медицинското проследяване, но могат да бъдат ценно допълнение в цялостния подход към управлението на фибромиалгията.

Кога е важно да се потърси лекар?

Консултацията с лекар е препоръчителна при наличие на:

  • разпространена болка, която продължава повече от 3 месеца и не може да бъде обяснена с друга причина
  • постоянна умора, която не се повлиява от почивка
  • нарушения на съня, които значително засягат ежедневието
  • когнитивни затруднения (проблеми с паметта и концентрацията)
  • емоционални промени – тревожност, потиснатост, раздразнителност
  • изтръпване, парене или мравучкане в крайниците
  • симптоми, които се влошават с времето или ограничават способността за нормално функциониране

Навременната консултация с лекар може да помогне за изясняване на причината за симптомите, изключване на други състояния с подобна картина и изграждане на индивидуален план за проследяване.

Фибромиалгията не е диагноза, за която пациентът трябва да решава сам – лекарят е ключов фактор в проследяването и контролирането на състоянието.

Често задавани въпроси (FAQ)

Фибромиалгията истинско заболяване ли е?
Да. Фибромиалгията е призната медицинска диагноза с установени диагностични критерии. Изследванията показват, че при пациентите с това състояние има измерими промени в начина, по който централната нервна система обработва болковите сигнали.
Може ли фибромиалгията да се диагностицира с кръвен тест?
Към момента няма специфичен лабораторен тест за фибромиалгия. Диагнозата е клинична и се основава на систематична оценка на симптомите от лекар. Лабораторните изследвания могат да бъдат полезни за изключване на други състояния.
Колко време продължава фибромиалгията?
Фибромиалгията е хронично състояние. Симптомите могат да варират с времето – с периоди на обостряне и подобрение – но при повечето пациенти състоянието изисква дългосрочно проследяване.
Може ли фибромиалгията да засегне млади хора?
Да. Въпреки че фибромиалгията се диагностицира най-често между 30 и 60 години, тя може да засегне хора на всяка възраст, включително юноши и деца.
Какво е „фибро мъгла” и сериозна ли е?
Има ли връзка между фибромиалгията и нервната система?
Да. Съвременните изследвания показват, че фибромиалгията е свързана с промени в начина, по който централната нервна система обработва сигналите. При част от пациентите се наблюдават и признаци на засягане на периферните нерви, като изтръпване и парене.

 

Тази информация е с общ образователен характер и не заменя медицински съвет. При въпроси относно вашето здраве се консултирайте с лекар.
Източници

  1. Wolfe, F., Clauw, D. J., Fitzcharles, M. A., et al. (2016). 2016 Revisions to the 2010/2011 fibromyalgia diagnostic criteria. Seminars in Arthritis and Rheumatism, 46(3), 319–329. https://doi.org/10.1016/j.semarthrit.2016.08.012
  2. Marques, A. P., Santo, A. S. E., Berssaneti, A. A., Matsutani, L. A., & Yuan, S. L. K. (2017). Prevalence of fibromyalgia: literature review update. Revista Brasileira de Reumatologia, 57(4), 356–363. https://doi.org/10.1016/j.rbre.2017.01.005
  3. Cabo-Meseguer, A., Cerdá-Olmedo, G., & Trillo-Mata, J. L. (2017). Fibromyalgia: Prevalence, epidemiologic profiles and economic costs. Medicina Clínica, 149(10), 441–448. https://doi.org/10.1016/j.medcli.2017.06.008
  4. Clauw, D. J. (2014). Fibromyalgia: A clinical review. JAMA, 311(15), 1547–1555. https://doi.org/10.1001/jama.2014.3266
  5. Glass, J. M. (2009). Cognitive dysfunction in fibromyalgia and chronic fatigue syndrome: New trends and future directions. Current Rheumatology Reports, 11(6), 443–450. https://doi.org/10.1007/s11926-009-0064-3
  6. Arnold, L. M., Hudson, J. I., Hess, E. V., et al. (2004). Family study of fibromyalgia. Arthritis & Rheumatism, 50(3), 944–952. https://doi.org/10.1002/art.20042
  7. Katz, R. S., Heard, A. R., Mills, M., & Leavitt, F. (2004). The prevalence and clinical impact of reported cognitive difficulties (fibrofog) in patients with rheumatic disease with and without fibromyalgia. Journal of Clinical Rheumatology, 10(2), 53–58.
  8. Macfarlane, G. J., Kronisch, C., Dean, L. E., et al. (2017). EULAR revised recommendations for the management of fibromyalgia. Annals of the Rheumatic Diseases, 76(2), 318–328. https://doi.org/10.1136/annrheumdis-2016-209724
  9. National Health Service (NHS). (2024). Fibromyalgia. https://www.nhs.uk/conditions/fibromyalgia/
  10. MSD Manual. (2024). Fibromyalgia. https://www.merckmanuals.com/home/bone-joint-and-muscle-disorders/muscle-bursa-and-tendon-disorders/fibromyalgia
  11. World Health Organization (WHO). (2022). Musculoskeletal health. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/musculoskeletal-conditions
  12. Viceconti, A., Geri, T., De Luca, S., et al. (2021). Neuropathic pain and symptoms of potential small-fiber neuropathy in fibromyalgic patients: A national on-line survey. Joint Bone Spine, 88(4), 105153.
  13. Bhargava, J., & Goldin, J. (2025). Fibromyalgia. In: StatPearls. StatPearls Publishing. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK540974/
DMCA.com Protection Status