Витамин В1 е познат на всички – знаем, че е важен за организма и че е част от витамините В-комплекс. Но термините „тиамин“ и „бенфотиамин“ звучат сложно и вероятно не са ясни за повечето от вас. Всъщност двете думи се използват като синоним на витамин В1, но има някои разлики, които ще ви разясним.
Витамин В1 – малко история и факти
Преди да дадем подробности за тиамин и бенфотиамин, ще разкажем малко повече за витамин В1 (понякога наричан и витамин Б1 и известен в миналото като „аневрин„). Това е първият открит витамин от витамините от група Б, поради което се обозначава с цифрата „1“. По-късно са установени и останалите В-витамини. За първи път витамин В1 е открит през 1910 г., а през 1926 е успешно изолиран. Синтезиран е по изкуствен път през 1933 г. от Робърт Уилямс.
Откриването и създаването по изкуствен начин на витамин В1 е от огромно значение за лечението на редица състояния, за които до този момент не е имало успешна терапия. Особено за болестта Бери-бери, която се дължи на дефицит именно на витамин Б1. Това заболяване се проявява чрез полиневрит, сърдечно-съдови проблеми, разстройства на нервната система, отоци, отпадналост, проблеми с храносмилателната система. Лечението е основно чрез повишен прием на витамин В1, което води до постепенно елиминиране на оплакванията и пълно възстановяване – ако терапията е приложена навреме.
Допълнителен прием на витамин Б1 се налага и при други здравословни проблеми. Например при диабет или нарушения във въглехидратната обмяна. И още – и витамин В1 подобрява метаболизма на въглехидратите и намалява кръвната захар. Също се назначава при нервни заболявания, дископатии, дискова херния, радикулити, плексити, ишиас, при всякакви невропатии. Препоръчва се още като спомагателна терапия при сърдечно-съдови заболявания и при разстройства на храносмилателната система.
Определени групи от хора имат нужда да приемат повече витамин В1. Това са:
– алкохолиците (алкохолът разрушава витамин Б1, който постъпва в тялото чрез храната);
– спортистите, които имат повишен разход на витамин В1;
– хора, които използват медикаменти с диуретично действие;
– хора, които пият твърде много кафе и чай;
– страдащи от проблем с усвояването на витамин В1 хора;
– хора, които употребяват много често сурова риба, морски продукти и полиран ориз. В тяхната диета се съдържат т.нар. тиаминаза – вещества, които разрушават витамин В1;
– консумиращите твърде много въглехидратни храни хора,
– бременни и кърмещи жени.
Какво точно е тиамин?
Витамин В1 често е наричан просто тиамин. Двата термина се ползват като синоними. Всъщност витамин В1 или тиамин, след приема чрез храна, се трансформира в по-лесно усвоимата форма тиамин дифосфат (или тиамин пирофосфат), което се случва след доставянето на витамина до черния дроб. Това е по-активната и по-лесно усвоима форма, която след това достига до различните органи в тялото. За да е успешен този процес, трябва да има и достатъчно количество магнезий.
Тиаминът е водоразтворим – той се разтваря във вода и така лесно се абсорбира от организма. Поради тази особеност с витамин В1 не може да се предозира, а излишното количество от него се изхвърля чрез урината.
Тялото ни не е способно да произвежда тиамин или пък да го съхранява под формата на запаси за дълго време. Достатъчни са 10-15 дни, за да настъпи дефицит на витамин В1. Затова трябва всекидневно да приемаме чрез храната или допълнителен прием достатъчно тиамин, който има ключово значение за множество процеси в организма.
Приемът на тиамин в повечето случаи няма странични реакции, освен ако не сте чувствителни към сяра. Витамин В1 съдържа известно количество сяра – всъщност по тази причина се нарича именно «тиамин» – от гръцката дума за сяра «θείο» (произнася се «тио»).
Смята се, че в съвремието ни хората рядко страдат от недостиг на тиамин, но това не е точно така. Витамин В1 е един от най-чувствителните витамини към топлинна обработка и поради това често готвените ястия не съдържат достатъчно количество тиамин. Също прекомерната употреба на алкохол, кафе, чай, сладки храни и заради стресиращия начин на живот ние изчерпваме по-бързо нивата на тиамин в тялото ни и трудно си набавяме достатъчно от него.
Какво отличава бенфотиамина от тиамина?
Бенфотиаминът е синтетичен еквивалент на тиамина, но с по-висока биологична активност и със способност да се разтваря в мазнини, а не във вода. Казано по друг начин, бенфотиаминът е мастноразтворима форма на витамин В1. Благодарение на това той се абсорбира много по-лесно. Доказано е, че в сравнение с тиамина, бенфотиаминът има многократно по-добра резорбция и бионаличност.
Установено е, че бенфотиаминът се усвоява пет пъти повече от тиамина, заради което приемът му осигурява по-бързи и ефективни резултати. След перорален прием тази форма на витамин В1 навлиза много по-скоростно и по-успешно в клетките на мозъка, сърцето, черния дроб, мускулите и другите органи, които се нуждаят от него. Затова, ако се налага терапия чрез допълнителен прием на витамин Б1, се препоръчва избор на бенфотиамин форма на витамина, вместо стандартния тиамин.
Бенфотиаминът има и още едно предимство пред тиамина – той не придава на тялото характерната миризма на тиамина, която започва да се излъчва след продължителен прием.
Като цяло бенфотиаминът се понася добре и няма сериозни странични реакции при продължително приемане. Подобно на тиамина обаче, трябва да се има предвид, че съдържа сяра. Затова не е подходящ за употреба при непоносимост към това вещество.
Препоръчва се приемът на бенфотиамин да продължи поне три седмици, за да има оптимални резултати от терапията с него. Обичайната дневна доза е 150 или 300 милиграма веднъж или два пъти дневно.
За какво са полезни тиаминът и бенфотиаминът?
И двете са еднакво полезни за:
- Нормалната функция на нервната система;
- Работата на сърцето и за сърдечно-съдовата система като цяло;
- Използването на глюкозата от тялото и метаболизма на въглехидратите и протеините;
- Осигуряване на повече енергия;
- Възстановяване работата на периферните нерви при различни увреждания;
- Профилактика и лечение на Алцхаймер;
- Нормалния растеж на организма;
- Функционирането на храносмилателната система;
- Постигане на стабилно психо-емоционално състояние;
- Лечение на болестни състояния, които са резултат от дефицит на витамин В1 (бери-бери, енцефалопатия на Вернике, психоза на Корсаков);
- Терапия на невропатии при хора, които злоупотребяват с алкохол;
- Лечение на невропатна болка;
- Справяне с повишени нива на стрес и за спомагателна терапия при депресивни състояния и тревожност.
Отново да споменем разликата между двете – поради по-високата си бионаличност мастноразтворимият бенфотиамин дава по-добри резултати и попълва по-бързо дефицитите на витамин В1, в сравнение с водоразтворимия тиамин.
