Говорим за болести на периферната нервна система, когато имаме болестен процес, засягащ периферните нерви. Това са черепномозъчните нерви и гръбначномозъчните нерви (тези, които излизат от протежението на гръбначния мозък), както и безбройните нервни клетки на периферната нервна система в различните части на тялото ни.
Сред всички болести на нервната система заболяванията на периферната нервна система са най-много на брой и най-често срещани.
Видове заболявания на периферната нервна система
Съществуват различни видове заболявания на периферната нервна система, които могат да бъдат подредени в различни групи:
- Според мястото на засягане на периферните нерви съществуват:
- Неврити. Говорим за неврит при общо засягане на периферния нерв.
- Радикулити. При радикулита има увреждане на коренчетата на периферния нерв – там, където той излиза при гръбначния стълб.
- Плексити. При тях има едно или повече увреждания на ниво плексус (нервно сплетение – място, където се преплитат множество периферни нерви).
- Според това, коя част от периферния нерв е засегната, можем да разграничим:
- Заболяване, засягащо основно нервното влакно (аксона).
- Заболяване на периферната нервна система, засягащо основно миелиновата обвивка на нервното влакно.
- Съществува още едно базисно разделяне на няколко основни вида заболявания на периферната нервна система според причината – заболявания на периферната нервна система от възпалителен характер (когато първопричината е възпаление), от травматичен характер (в резултат на притискане, изменение, травма), поради излагане на токсини и поради нарушения в метаболизма на веществата (при диабет, при недостиг на витамини или при проблемно усвояване на веществата).
- Заболяванията на периферната нервна система може още да се разделят на мононевропатии и полиневропатии. При мононевропатиите има засягане само на един периферен нерв, докато при полиневропатиите има увреждане на два или повече периферни нерви.
Разграничава се още една по-обща класификация на заболяванията на периферната нервна система – болести, засягащи моторните периферни нерви, от една страна, и болести на сетивните периферни нерви, от друга страна. Макар и да има такова разделение, много често е налице комбинирано засягане едновременно и на двата вида периферни нерви.
Симптоми на заболяванията на периферната нервна система
Въпреки вече изброените класификации, симптомите при всички видове болести на периферната нервна система са сходни. Ето най-честите от тях:
- Болка в ръцете или краката (възможно е да е локализирана или да се спуска по хода на нерва). Този симптом се проявява при увреждане на периферните нерви на крайниците.
- Болка в кръста или във врата – при увреждане на коренче на периферните нерви.
- Парестезии – усещане за мравучкане, за иглички по кожата, за боцкане, парене или студенина.
- Изтръпване на крайник или определен участък от тялото.
- Намалена чувствителност или повишена абнормална сетивност (всеки допир до кожата се възприема като болка или неприятно усещане).
- Скованост в движенията, намалена мускулна сила, трудна координация, неуверена и скована походка.
- Пареза или парализа – частично или пълно ограничение на движенията, което може да е временно или трайно в зависимост от заболяването на периферната нервна система.
- Изпускане на урина или затруднения при ходене по малка или голяма нужда.
Световъртеж, проблеми с баланса, замаяност, главоболие.
Как се поставя диагноза за заболяване на периферната нервна система?
Задължително се провежда разговор с пациента, от където се добива първична информация за проблема. Важно е да се знае какви са симптомите, кога са се появили и кога се проявяват. Оценява се наличието на болка и тежестта на симптомите като цяло. При преглед на невролог може да се проведат някои тестове и специфични изследвания на рефлексите и нервната възбудимост на периферните нерви, мускулната сила, координацията.
Задължителни са още някои изследвания, за да може да се установи вида на заболяването на периферните нерви. Сред тях най-честите и най-важните са:
- Електромиография. Чрез това изследване се тества проводимостта на периферните нерви и се установява има ли увреждане и ако да, къде точно е локализирано то.
- Рентгенография. Налага се при съмнения за изменения в гръбначния стълб – например при изкривявания, промени в междупрешленните дискове и др., които евентуално водят до притискане до коренчетата на периферните нерви.
- Скенер. Дава по-добра представа за състоянието на опорно-двигателния апарат и евентуални изменения.
- Ядрено-магнитен резонанс. Предоставя най-детайлна информация за всички болестни промени в тялото, които може да засягат и периферните нерви.
- Кръвни изследвания – сред които изследване на нивото на кръвната захар заради връзката на заболяването диабет с редица заболявания на периферната нервна система. Препоръчват се още тестове за установяване на евентуални дефицити на вещества.
Лечение на заболяванията на периферната нервна система
Терапията се определя според няколко фактора – в зависимост от степента на увреждане, в зависимост от първопричината за заболяването на периферните нерви и според съпътстващите заболявания (инфекция, вирус, метаболитно нарушение, туморно образувание и т.н.).
Основните посоки на действие са:
- Прилагане на медикаменти за справяне с острата фаза на заболяването на нервната система. Лекува се болката и съпътстващите симптоми, като лечението продължава до справяне с дискомфорта за пациента и възстановяване на нормално ежедневие.
- Отстраняване на първопричината за заболяването на периферната нервна система, ако това е възможно. Това е приложимо в някои случаи. Например, когато заболяванията на периферната нервна система са провокирани от вирус или друг вид инфекция – лечението е насочено основно за справяне с инфекцията и допълнително за облекчаване на неврологичните симптоми, както и за въстановяване на неврологичните функции. Също така при наличието на диабет с неконтролирани нива на глюкозата основната част от лечението е насочено за влизане в норма на кръвната захар, тъй като високите й стойности провокират заболявания на периферната нервна система. При наличието на туморно образувание, което причинява заболяване на периферните нерви, има голяма вероятност да се приложи оперативно лечение за отстраняване на тумора.
- Коригиране на хранителните недоимъци и дефицита на вещества. Тъй като някои заболявания на периферната нервна система са свързани с недостиг на вещества – основно витамини от В-група, усилията са насочени към: промяна в начина на хранене, набавяне на липсващите вещества и отказ от тютюнопушене и консумация на алкохол. Всъщност допълнителният прием специфично на В-витамини е основна част от лечението. Тези витамини помагат за възстановяване на функциите на периферните нерви, лекуват симптомите на заболяванията на периферната нервна система и противодействат на възпалението. Те подобряват метаболизма на веществата, което е важно при съпътстващи метаболитни заболявания.
- Промяна в начина на живот. Препоръчва се оздравителна гимнастика, промяна в стойката (особено при седящ начин на живот), повече движение, укрепващи упражнения и т.н.
- Физиотерапия. Назначава се специална програма от физиотерапевтични активности за възстановяване на мускулната сила, за подобряване на координацията, баланса и т.н.
- Балнеолечение. Ако заболяването на периферната нервна система подлежи на лечение с термална вода и калолечение, се препоръчва посещение на балнеолечебен център два пъти годишно.
Оперативно лечение на заболяванията на периферната нервна система
До оперативно лечение при заболяване на периферната нервна система се стига в краен случай или когато няма друг достатъчно ефективен начин за терапия. Обикновено при оперативните методи се налага отстраняване на туморно образувание или корекция на гръбначния стълб. За щастие съвременните безкръвни методи позволяват планирани щадящи операции, при които възстановяването е по-бързо и по-лесно.
Операция се налага, когато е налице трудно за контролиране притискане на периферен нерв – предимно в коренчето или в някои случаи по хода на нерва. Целта е да се освободи периферния нерв, което автоматично ще доведе до справяне с болката и останалите симптоми.
Преди пристъпване към оперативна намеса се препоръчва да се опитат и други модерни методи за лечение най-вече на дископатии и дискови хернии – например озонотерапия и лазерна терапия. Тези терапии са достатъчни в някои по-леки случаи и може да се окажат най-добрият лечебен метод за конкретната ситуация.
