Имате ли роднини със захарен диабет тип 2? А някой с наднормено тегло или затлъстяване? Ако отговорите положително, хубаво е да се наблюдавате или направо да се тествате за инсулинова резистентност. Това състояние е тясно свързано с изброените проблеми и е все по-често срещано. Бенфотиаминът е един от важните елементи в справянето с инсулиновата резистентност, като това може да предотврати сериозно влошаване на здравето.
Научете за диабетна полиневропатия диабетна полиневропатия.
Какво е общото между инсулиновата резистентност и диабета?
Първо – разясняваме какво е инсулинова резистентност. При това състояние клетките в тялото не реагират на произвеждания от задстомашната жлеза (панкреаса) инсулин или не го разпознават. Проблемът е, че хормонът инсулин е главният доставчик на енергия за клетите – той пренася глюкозата, получена от въглехидратите в храната, като ролята му е по този начин да ги „храни“ и зарежда. Когато обаче клетите не откликват на сигналите на инсулина, глюкозата остава неусвоена и това има няколко основни последствия – тя се натрупва под формата на мазнини в тялото, кръвната захар е повишена, а едновременно с това органите гладуват и организмът страда от недостиг на енергия.
В резултат на това клетките на панкреаса опитват да компенсират, като произвеждат много повече инсулин, който да успее да намали повишената глюкоза. При такава завишена активност за продължителен период от време задстомашната жлеза се изтощава и спира да произвежда достатъчно количество инсулин. Едновременно с това клетките стават още по-нечувствителни към хормона (по-резистентни), което води до перманентно повишена кръвна захар и в крайна сметка предизвиква диабет тип 2.
Разпознаване на инсулиновата резистентност
Установено е, че инсулиновата резистентност може да е предшестващ етап на диабет тип 2 и метаболитен синдром (друго сродно състояние, съпроводено от повишени нива на триглицеридите, нисък добър холестерол, висока кръвна захар и високо кръвно налягане). Това може да продължи доста дълго – в продължение на години, и да не бъде забелязано, тъй като симптомите не са достатъчно отчетливи. Често инсулиновата резистентност се открива вече при наличието на друг проблем, за който хората търсят лекарска помощ – хипертония, висока кръвна захар, затлъстяване и др.
Все пак има някои признаци, които може да сигнализират за инсулинова резистентност:
- Липса на енергия, умора, изтощение – особено след хранене. Тези оплаквания се дължат на неусвояването на глюкозата и невъзможността клетките да получат енергия по този начин;
- Влошаване на функциите на мозъка, депресия;
- Натрупване на мастна тъкан в областта на талията;
- Поява на тъмни оцветявания по кожата в областта на шията, лактите, глезените и в „гънките“ на тялото;
- Повишена кръвна захар.
Завишените нива на кръвната захар се тестват лабораторно, като е важно да се отчете т.нар. гликиран хемоглобин – изследване, което показва средната стойност на кръвната захар за последните три месеца. То е много важно за установяването на инсулинова резистентност. Лабораторно е препоръчително да се тестват още нивата на добрия холестерол, лошия холестерол, триглицеридите, инсулиновите нива, обременяване с глюкоза. В съчетание с високо кръвно опасността за здравето ви е още по-голяма и трябва да се вземат мерки.
Инсулиновата резистентност и затлъстяването
Нелогичното натрупване на килограми също може да ви наведе на идеята, че страдате от инсулинова резистентност. Особено т.нар. висцеларно затлъстяване. Заради неусвояването на глюкозата при инсулинова резистентност се натрупват мазнини основно в коремната област и около вътрешните органи. Завишена обиколка на талията е червена лампичка, която ви напомня, че нещо в тази посока не е нерад. Още по-лошото е, че мазнините около пояса освобождават мастни киселини, които попадат в кръвта и, от своя страна, допълнително повишават резистентността на клетките към инсулина. Влошава се инсулиновата резистентност и нарастват негативните последствия за организма.
Вижда се, как връзката между затлъстяването и инсулиновата резистентност е двупосочна. Едното води до другото и обратното. Характерно е, че отслабването е трудно заради проблема с усвояването на глюкозата, но е много необходимо за стартирането на обратен процес. За щастие, на този етап може да се повлияе върху чувствителността на клетките към инсулина и върху работата на панкреаса.
Лекуването на инсулиновата резистентност е най-добрият начин за предотвратяване на метаболитен синдром и диабет, както и за предпазване от сърдечно-съдови проблеми. Това може да стане с помощта на подходящите витамини, минерали и промяна в начина на живот (повече движение, здравословно хранене, здрав сън и по-малко стрес).
Витамин В1 като бенфотиамин и инсулинова резистентност
Сред витамините един от най-ценните при инсулинова резистентност е витамин В1. В случая особено важна е неговата мастноразтворима синтетична форма бенфотиамин. Това е много по-мощна разновидност на витамин В1, която е специално препоръчана при инсулинова резистентност, метболитен синдром, преддиабет и диабет. Предимствата на бенфотиамина са, че той има много по-голяма бионаличност и по-малки загуби, тъй като не се разтваря във вода, а в мазнини. Бенфотиаминът постига много по-бързи резултати при терапията на изброените състояния, в сравнение с тиамина – водоразтворимата разновидност на витамина. Ефектите от приема му са много по-големи и се случват за много по-кратко време.
Тъй като е синтетичен вариант, бенфотиаминът не може да се получи по друг начин, освен чрез допълнителен прием. При инсулинова резистентност вземането на таблетки бенфотиамин (или под друга форма) трябва да се случва продължително време, като преди началото на приема и след края е хубаво да се направят отново кръвни тестове за нивата на кръвната захар и други показатели.
Значение на бенфотиамина при инсулинова резистентност
Бенфотиаминът носи следните ползи при инсулиновата резистентност:
- Помага за намаляване стойностите на кръвната захар. Това става, като бенфотиаминът подпомага метаболизма на въглехидратите и така намалява инсулиновата резистентност;
- Увеличава енергията. Заради подобрения метаболизъм клетките започват да получават повече енергия. Освен че човек се чувства по-активен и по-пълноценен, това е полезно и от друга гледна точка – с повече сили и заряд човек е способен да тренира, да се движи и да спортува, което е един от най-добрите начини за противодействие на инсулиновата резистентност;
- Бенфотиаминът е антиоксидант. Това означава, че противодейства на оксидативния стрес – една от причините за появата на инсулиновата резистентност. По този начин намалява инсулиновата резистентност на клетките и предотвратява влошаване на състоянието;
- Помага за лечението на възпаленията. Тъй като възпалителните процеси също се смята, че провокират инсулинова резистентност, успешното им и навременно лечение са начин за предпазване от инсулинова резистентност.
