Сред основните цели на превенцията и лечението при хора с диабет е предпазването от диабетно стъпало. Това много тежко усложнение може драстично да влоши живота на болните, като, за съжаление, често е причина за инвалидност и дори смърт. Затова е и толкова нежелано и страшно. Но при правилна грижа и профилактика може да се предотврати.
Диабетното стъпало – поява и последствия?

При хората с диабет кръвооросяването на краката и най-вече на отдалечените части – пръстите и ходилата, е силно нарушено. Това се дължи на уврежданията на периферните нерви поради високите стойности на кръвната захар и поради свиването на малките кръвоносни съдове. Заради изброените фактори се стига до по-трудно заздравяване на рани и травми по краката, както и до повишен риск от възпаления. При появата на незаздравяваща и инфектирана рана може да се стигне до тежко възпаление на околните тъкани, а в тежките случаи – до некроза (умиране на клетките) и гангрена, в резултат на което се налага изрязване на малък участък или ампутация на пръст или по-голяма част от крака. Операцията е рискова и възстановяването е трудно, като не рядко впоследствие се стига до фатален изход.
Рискът от поява на диабетно стъпало е много по-голям при липса на добър контрол върху кръвната захар. Високата захар причинява и по-тежки прояви на полиневропатия (увреждане на периферните нерви). Тя причинява такива симптоми като изтръпване, боцкане, парене, понижена или повишена чувствителност и болка в крайниците. Те може да притъпят или замаскират усещането за болка при травма или рана на крака, възпалението да остане незабелязано в началото и да бъде открито в по-напреднал етап, когато и лечението е много по-трудно.
Симптоми на диабетното стъпало
При диабетно стъпало има повече симптоми, отколкото типичните за полиневропатията оплаквания. Наред с изтръпването, паренето и болката се появява зачервяване или друга промяна в цвета. Налице е и рана – мехур или язва, която не заздравява. Характерно е, че разраняването често се появява на място, където има костно изпъкване или кракът е бил притискан от неудобна обувка. Кожата на ходилата при диабетно стъпало става суха и напукана. Наблюдава се по-осезаема загуба на усещане за топлина или студ. Едновременно с това ходилата при диабетно стъпало може да имат променена температура – да се усещат при допир по-студени или горещи.
На фона на изброените симптоми всяко изменение във формата и вида на крака, както и във вида на ноктите (удебелени и пожълтели нокътни плочки), може да говори за диабетното стъпало
Някои учени и медици делят етапите на развитието на болестта диабетно стъпало на пет фази:
- Нормално стъпало – все още няма никакви симптоми, кракът е нормален, болестта не е налице. Поддържат се стандартни грижи;
- Крак с повишен риск – налице са увреждане на периферните нерви, лоша циркулация на кръвта, висока кръвна захар;
- Стъпало с язви – виждат се явно разранявания, язви, мехурчета, зачервяване;
- Инфектиран крак – наблюдават се повечето от изброените симптоми;
- Некротично стъпало – черни участъци от стъпалото говорят за наличието на некроза (мъртва тъкан).
Предпоставки за поява на диабетно стъпало

Освен недостатъчно добър контрол над кръвната захар, невропатията и влошеното кръвооросяване, за развитието на диабетно стъпало допринасят още:
- Липса на добра грижа за краката. Тук включваме носенето на неудобни обувки или обувки на висок ток, липсата на добра хигиена, неподдържани нокти (враснал нокът), ходене без чорапи или босо ходене, престой на студено с неподходящи обувки, мръзнене на краката или излагане на горещо (нагряване на радиатор, нагреватели, в гореща вода или близо до огън), мокри крака;
- Продължително седене и като цяло седящ начин на живот. Това влошава кръвообращението в краката, което е сред основните причини за диабетно стъпало;
- Липса на активност – това също влияе негативно на кръвооросяването и създава условия за появата на диабетно стъпало;
- Липсата на информираност. Много хора не знаят как да се грижат за краката си и какво да правят при първи симптоми на диабетно стъпало. Търсят късно лекарска помощ и прилагат късно лечение, а това прави рискът от некроза, гангрена и ампутация много по-голям.
Лечение на диабетно стъпало
Колкото по-късно се приложи лечение, толкова по-лоши са прогнозите. Реално най-добре е да се търси помощ още на втора фаза и най-късно на трета фаза от развитието на диабетно стъпало.
Лечебните дейности са насочени в няколко посоки – в зависимост от фазата на болестта диабетно стъпало:
- Поддържане на благоприятни нива на кръвната захар – ако е необходимо, в терапията на диабета се включва инсулин, който държи ниски нивата на глюкозата. Това ще помогне за по-лесното зарастване на раната и за лечението на възпалението;
- Подобряване на кръвооросяването на краката и лечение на съдови проблеми (като запушване на артерия например), които пречат на кръвоснабдяването;
- Справяне с инфекцията под лекарско напътствие, като се добавя и антибиотично лечение по преценка на специалиста;
- Отстраняване на мъртвите участъци и на инфектираните тъкани в съседство, както и грижа за раната след това – включително реконструкция на тъканите с цел по-бързо възстановяване;
- Най-краен и неблагоприятен, но наложителен метод за лечение е ампутацията на части от крака или на целия крайник.
Препоръки за профилактика на диабетно стъпало

Най-важно е да не се допуска появата на диабетното стъпало като усложнение на диабета. Затова следвайте следните препоръки за профилактика на диабетното стъпало:
- Правете редовни огледи на стъпалата си и при всяка поява на дори най-малката раничка вземете мерки. Ако забележите, че раната не зараства достатъчно бързо, обърнете се към вашия лекар за съдействие;
- Обувайте памучни чорапи, като внимавайте да не са стегнати. Не ходете боси, дори у дома – обувайте удобни чехли, които осигуряват мекота и комфорт при стъпване на пода;
- Правете чести, по възможност всекидневни бани на краката. Внимавайте с температурата на водата, заради променената чувствителност в крайниците. Проверявайте с ръка, а ако не сте сигурни, помолете ваши близки да помогнат за настройването на душа или ползвайте термометър;
- Погрижете се за нивата на кръвната захар – старайте се да поддържате ниски нива, близки до нормалните стойности. Ако се налага, посещавайте лекаря за по-честа корекция на лечението и индивидуални съвети;
- Когато седите дълго време, повдигайте периодично краката (на помощно столче например), раздвижвайте ги, като правите кръгови движения в глезена и свивате и отпускате пръстите. Това стимулира кръвооросяването.