Във всички възрасти дископатията е проблем. Най-неблагоприятни последици обаче може да има в напреднала възраст. Негативите се усещат още в средна възраст, а дископатията при старите хора вече оказва сериозно влияние върху здравето и благосъстоянието.
Признаци на дископатия и кога може да се разболеем
По-често дископатията е свързана с дегенеративни промени в гръбначния стълб поради износване на междупрешленните дискове. Заради начина на живот, хранителни дефицити, травми и други причини обаче може да се появи още в млада възраст. И в двата случая опасността и проблемите идват от това, че измененията в гръбначния стълб водят до притискане на гръбначния мозък и компресия върху коренчетата на периферните нерви. Поради това при дископатия се появяват следните симптоми:
- Болка основно на мястото, където има притискане на нерв или гръбначен мозък. По-често при дископатия болката е локална, но в много случаи се усеща и по хода на нерва в ръцете или краката. Характерно е, че е по-силна при седене или в стоеж, доакто при движение (разходка, лека гимнастика) е по-слаба и не се усеща. Епизодите на болка се редуват с периоди на отсъствие на болка. При дископатия навеждането, усукването в кръста или шията, както и повдигането на тежки предмети обикновено провокира болка;
- Изтръпване на крайник – усеща се в ръката или крака, в зависимост от това кой нерв е засегнал дископатията;
- Мускулна слабост и в дългосрочен план – атрофия на мускулите;
- Главоболие и замаяност – когато дископатията е в областта на шията и нарушава кръвоснабдяването;
- Скованост, мудни и ограничени движения, схващания.
Симптомите на дископатията зависят много от степента на увреждане на диска и от силата на натиска върху нерва. Освен това при по-възрастните хора поради дегенеративните проблеми дископатията води много по-често до скованост, ограничени движения и хронична болка, която по-трудно се повлиява.
Какви са рисковете от поява на дископатия при остаряването?
Дегенеративните промени при остаряването правят рисковете от появата на дископатия по-големи. Това се дължи на няколко основни фактора, свързани с износване и промяна в плътността на междупрешленните дискове.
- С напредването на възрастта се наблюдава намалена еластичност и дехидратация (намалено съдържание на вода) в дисковете. Това води до изтъняване на междупрешленните дискове, поради което натоварването при движение и усилие много по-лесно причинява микропукнатини в тях. Освен това по-често настъпва приплъзване, разместване и изменения в гръбначния стълб, което води до дископатия;
- Намалено хранене на дисковете с хранителни вещества и кислород, което се дължи на влошено кръвоснабдяване – резултат от изменения в кръвоносните съдове и други дегенеративни промени, настъпващи с възрастта. Лошото кръвоснабдяване води до по-трудно възстановяване и по трайни увреждания, поради което опасността от дископатия нараства;
- Образуване на шипове (остеофити). Това са костни израстъци, които се появяват с напредването на възрастта поради различни причини (метаболтни нарушения, при триенето на костите и др.). Шиповете допълнително може да допринесат за възникване на дископатия, която причинява повече болка с хроничен характер;
- По-слаби мускули и намалена възможност за поддържане на гръбнака. Така се увеличава натоварването и натискът върху гръбначния стълб, което предразполага към дископатия;
- Загуба на костна плътност – при остеопороза, която настъпва много често при жените в периода на менопаузата – поради хормонални промени, недостиг на хранителни вещества, метаболитни промени. Състоянието се среща и при мъже.
Дегенеративните промени в гръбначния стълб започват след 40-годишна възраст, като се влошават с напредването на възрастта. Съответно опасността от дископатия нараства все повече и повече.
Какви са рисковете при дископатия в напреднала възраст?
Дископатията в напреднала възраст носи много повече неблагоприятни последствия и опасности от усложнения, отколкото когато се появява в по-млада възраст. На първо място, по-голям е рискът от развитието на дискова херния. Това е усложнение, което се получава поради излизане на мекото ядро на междупрешленния диск. Значително по-тежко е от дископатията и симптомите му влошават живота още повече. Освен това по-често води до затруднения при извършване на движения и до парализа.
Дископатията (или дисковата херния) в напреднала възраст може да доведе до по-сериозни увреждания на периферните нерви поради притискането на коренче. При по-възрастните хора периферната нервна система е по-уязвима и по-ранима. Това отново се дължи на редица процеси – дегенерация, затруднена регенерация, по-чести дефицити на хранителни вещества, наличие на съпътстващо заболяване (например диабет). Затова и опасността от неврологични симптоми и увреждания е много по-голяма.
При хората в напреднала възраст сковаността се увеличава, а подвижността намалява поради дегенеративните промени. Това се случва и без да е налице дископатия. А когато има и дископатия, оплакванията са още по-големи. Дископатията при по-старите хора се отличава с много повече скованост, неподвижност, схващания и болка, отколкото е в по-млада възраст. Заради това има и повишен риск от падане и травми, като това носи потенциален риск от счупване и още по-тежко и продължително обездвижване за пациента.
Поради изброените сериозни последствия от дископатията за по-възрастните хора се появява и още един риск – развитието на психическо разстройство. Става дума за особено честите при подобни случаи депресии и тревожни разстройства. Постоянната болка, влошеното качество на живот, затрудненията с придвижването, намалената активност и социални контакти, както и загубата на автономност при обездвижване, са силен провокатор на депресивни състояния. А ако лицето с дископатия има вече преживяно падане, ако живее само и е с ограничени възможности за автогрижа, е много възможно да се отключи и тревожно разстройство.
Възможности за лечение на дископатия с напредването на възрастта
Лечението на дископатия е по-трудно в напреднала възраст, отколко в млада, поради ред причини. От една страна, има по-ограничени възможности за прилагане на различните видове лечения (особено хирургично) заради по-големите рискове от усложнения и заради трудното възстановяване. Наличието на съпътстващи заболявания прави подбора на лечебни подходи за дископатията още по-труден. От друга страна, повлияването на симптомите и на самата дископатия е много по-слабо и краткотрайно.
Намалената подвижност и гъвкавост на цялото тяло затрудняват изпълнението на лечебна гимнастика и ограничават пациента с дископатия при прилагането й. Но тъй като двигателните упражнения, особено ако са селектирани и включени в оздравителна програма, са изключително важни, те не трябва да се спират в никакъв случай. Важно е обаче да се избягват твърде интензивни упражнения, както и такива с по-голямо натоварване на гръбначния стълб – бягане, скачане, силови упражнения с повдигане на тежести и др.
