Щом четете тази статия, вероятно вече сте имали сблъсък с диагнозата „Пареза на лицев нерв“. Или сте любопитни да научите повече за парезите на лицевите нерви, за да знаете как да избегнете подобно състояние или да го преодолеете в случай на нужда. Ето причините за появата на парези на лицевите нерви и начини за реакция при подобна ситуация.
Какво представляват парезите на лицевите нерви?
Парезите на лицевите нерви засягат нервите, преминаващи през областта на лицето. В повечето случаи парезите на лицевите нерви са преходни, но понякога може да останат трайни последици и да се получи дълготрайно нарушаване на функции и способности – говор, мигане, слюноотделяне, зрение, слъзоотделяне и т.н. Така е, тъй като парезите на лицевите нерви ограничават частично или в тежките случаи – изцяло (парализа), движението на мускулите на лицето, включително отговорните за движението на устните, устната кухина, очите и т.н. Едновременно с това страдат и сетивата – зрение, вкус, обоняние, слух, тактилните усещания, тъй като нервите на лицето съдържат и сетивни влакна.
Като споменаваме парези на лицевите нерви, по-скоро се има предвид пареза не на множество на брой нерви, а на разклоненията на един единствен лицев нерв – т.е. пареза на лицев нерв, известен също с наименованието „фациалис“. Той преминава през множество тесни каналчета в черепа и е доста уязвим, поради което състоянието пареза на лицев нерв е толкова често срещано. При възпаление или притискане на нерва се стига до проблемно преминаване на нервния импулс, до нарушена сетивност и блокажи на инервираните мускулни групи.
Често срещани ли са парезите на лицевите нерви?
За съжаление парезите на лицевия нерв са чести. Причина за това е уязвимостта на лицевия нерв. За щастие в повечето случаи причините за парезите на лицевия нерв съвсем не са сериозни и при навреме приложено лечение парезата се преодолява, а функциите на нерва фациалис се възстановява напълно.
Парези на лицев нерв се случват при хора от всички възрасти. Все пак при някои случаи честотата на парезите на лицевите нерви е по-голяма. Така е при хората с нарушена обмяна на веществата, особено при болните от диабет, а също при напреднал стадий на артериална хипертония и по време на бременност.
Състоянието е лесно разпознаваемо поради специфичните симптоми. Парезите на лицевите нерви изглеждат драматично и плашещо, защото засягат най-важната част от нашето тяло, свързана с комуникацията – лицето, неговите функции за изразяване на емоции и способността му чрез мимики да изпращаме послания към околните. Обикновено те са едностранни – засягат едната част на лицето, като в много редки случаи са двустранни. Поради факта, че настъпват изменения именно в едната страна симптомите са много характерни и забележими. Затова парезите на лицевите нерви бързо и ясно се диагностицират, което е от значение за назначаването навреме на правилно лечение.
Симптоми при парези на лицевите нерви
Основен симптом при парезите на лицевия нерв е загубата на подвижност на определени участъци от лицето, които са инервирани от засегнатия нерв. При това има очевидни асиметрии в двете половини на лицето. При парезите на лицевия нерв ъгълчето на устните откъм засегнатата страна може да е увиснало надолу и да е неподвижно. Храненето понякога е затруднено, като са нарушени дъвкателните функции, както и способността за задържане на храната в устата. Едновременно при парези на лицевия нерв е възможно да има и нарушено слюноотделяне, както и променен вкус. При парезите на лицевите нерви не се засяга само областта на устата. Цялата страна може да се усеща схваната, трудно подвижна, да се наблюдават затруднения при усмивка, мръщене и други мимики – до невъзможност за извървшането им.
В движенията и функциите на очите също има нарушения при парези на лицевия нерв. Отварянето и затварянето на окото откъм засегнатия нерв е трудно, като е налице разлика в големината на очната цепка. Може да има силно затворено или прекалено отворено око откъм парезата на лицевия нерв и усилена слъзна секреция.
Слухът също има риск да пострада при парези на лицевите нерви. Характерно е, че може да се изостри чувството за възприемане на звуци – т.е. звуците да се чуват по-силно и по-остро, но е възможно и да има отслабване на слуха.
Понякога при парези на лицевите нерви има болкови усещания, чувство на боцкане, изтръпване, мускулни спазми.
Симптомите при парезите на лицевите нерви зависят от тежестта на състоянието.
Видове парези на лицевите нерви
Според начина на възникване на парезите на лицевите нерви се различават три вида парези – периферна, централна и вродена.
- Периферните парези на лицевите нерви са свързани със засягане на периферните нерви, възникнало най-често поради инфекциозно заболяване на ушите. Характерно при този тип парези на лицевите нерви е наличието на прогресираща болка зад ухото. При възпалението преминаващите нервни влакна се подуват и притискат. Нарушава се предаването на нервния импулс до мозъка. Често периферните парези на лицевите нерви са известни с наименованието „Парализа на Бел“. Периферните парези на лицевия нерв са твърде често срещано състояние.
- Централните парези на лицевите нерви са много по-редки. Те се дължат на увреждане в главния мозък и нарушено функциониране на невроните. Характерно за централните парези на лицевите нерви е, че може да бъдат и двустранни, като водят до атрофия на лицевите мускули и не засягат челото и очите.
- Вродените парези на лицевите нерви са изключително редки. Те се диагностицират още след раждането. Важно е лечението им да започне възможно най-бързо, за да се възстановят засегнатите области.
Причини за парезите на лицевите нерви
Няколко са основните причини за парезите на лицевите нерви.
- Идиопатична причина. Това означава, че причината за появата на парезите на лицевите нерви остава неустановена. Т.е. не може да се различи конкретен фактор, довел до парезата на лицевия нерв. Това е и най-често срещаната причина за перизите на лицевите нерви.
- Инфекциозен произход. Следваща по-честота причина за парезите на лицевите нерви. Вирусни заболявания – грип, херпес, паротит, сифилис и други, както и бактериални инфекции.
- Настинка, преохлаждане, престой на студен въздух или течение.
- При травматични и други увреждания на мозъка.
- Исхемичен произход. В случая парезите на лицевите нерви са предизвикани от нарушено кръвооросяване на мозъка и ограничено подаване на кислород към нервните влакна.
Диагностициране на парезите на лицевия нерв
Първоначално е важно да се уточни времето на поява на парезата на лицевия нерв и обстоятелствата в този момент. Отчитат се хроничните заболявания, евентуално наличие на травми, други индивидуални особености при пациента. Прави се неврологичен преглед за установяване чувствителността на кожата, двигателните функции, мускулната сила, рефлексите, работата на централната нервна система и т.н.
Скенер, а понякога ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на мозъка са необходими за установяване на евентуални увреждания, исхемия (данни за нарушено кръвооросяване), кръвоизливи, тумори и др. Друго важно изследване при парезите на лицевите нерви е електромиографията. Тя отчита скоростта на предаване на нервния импулс, мястото на увреждането, както и тежестта на състоянието.
Лечение на парезите на лицевите нерви
Ранното лечение на парезите на лицевите нерви води до по-бързо и успешно възстановяване. По правило при всички случаи на парези на лицевия нерв се назначават нестероидни и в тежките случаи кортикостероидни средства. При наличието на болка лечението се допълва с болкоуспокояващи. Назначават се диуретици и други средства за спадане на отока. Според причините за парезите на лицевите нерви може да се добавят съдови препарати, основно за подобряване кръвооросяването на тъканите.
При наличието на инфекция по преценка на специалист се включва антибиотичен препарат, противовирусни средства, антибактериални медикаменти.
Следващата група лекарства при парези на лицевите нерви са препарати за възстановяване предаването на нервния импулс и за подобряване инервирането на мускулите от нерва. Тук много важна част от лечението е включването на витамини от групата В, които стимулират регенерацията на нервите и се борят с възпалението.
Какво трябва да знаем за неврит?