Макар да знаем, че стресът може да навреди на здравето ни, обикновено не сме наясно какво точно се случва с тялото ни, когато сме изложени на стрес. Тогава страда целият организъм, но първа и най-силно засегната от стресовото въздействие е нервната ни система. Тя реагира бързо и е много уязвима при стрес от всякакво естество.
Какво е стрес и защо ни въздейства?
Всяко събитие, което променя ежедневието ни и ни изважда от равновесие е стресиращо събитие. Така най-общо може да определим какво е стрес. Реално, стресовите събития може да са както отрицателни, така и положителни – например сватба, раждане на бебе и т.н. Затова понякога не различаваме стреса и не успяваме да вземем мерки, за да се предпазим от вредното му въздействие.Стресът се разделя основно на два вида:
- психо-емоционален – когато се напрягаме на психическо, емоционално и умствено ниво;
- физически стрес – когато тялото ни е поставено в стресови условия като висока температура, студ, болест, болка и др.
Всъщност стресът сам по себе си не е вреден, когато е в малки и нормални за организма „дози“. Но когато надхвърли поносимостта ни към стрес, тогава нанася щети, особено на нервната система.
Има още едно разделяне на видовете стрес. Стресът може да бъде остър – когато е внезапен, силен и неочакван, или да е хроничен – когато е всекидневен и по-слаб като интензивност. И двата вида стрес вредят, като острият може да доведе до посттравматично стресово разстройство, а хроничният да причини безсъние, тревожност и други проблеми.
Как стресът се отразява на нервната система?
Когато сме под стрес, в организма се случват сложни биохимични процеси. Тялото ни е устроено така, че всички системи се мобилизират, за да може да се справят със стресовата ситуация. Надбъбречните жлези започват да отделят катехоламини, активира се симпатиковият дял от автономната нервна система, адреналинът се повишава. Всичко това ни подготвя и помага да преодолеем стреса. Това е т.нар. реакция „Битка или бягство“. Този механизъм ни е съпровождал в процеса на еволюция с цел оцеляване и се е активирал в моменти на заплаха за живота (поради нападения от диви животни, вражески племена и т.н.). Днес се задейства поради стрес от друг тип, предимно свързан със съвременния начин на живот.
Когато той отмине, се задейства парасимпатиковият дял на автономната нервна система, който играе роля за връщане на баланса, спокойствието и равновесието.
При твърде много хроничен стрес обаче този процес на излизане от състоянието на готовност се нарушава. Парасимпатиковата нервна система не успява да се задейства и човек може да остане в постоянно напрежение и готовност за „битка“ със стреса. Често хората споделят, че се усещат с „опъната нервна система“, изнервени са, чувстват напрежение и тревожност.
Увреждания и реакции, които предизвиква стресът
Нервната система реагира на твърде високите нива на стрес по няколко начина:
- Поява на постоянна тревожност, страх, фобии, паник атаки (пристъпи на внезапен и много силен страх). Голяма част от хората страдат от тези състояния, без да знаят, че в основата им стои натрупването на хроничен стрес или преживяване на остър стресови епизод;
- Безсъние и влошено качество на съня. Много често нервната система реагира с влошен сън, когато е под въздействието на стрес. Характерни са трудно заспиване, често пробуждане, повърхностен сън, сънуване на кошмари;
- Умора и изтощение. Тъй като се изтощават надбъбречните жлези и изобщо целият организъм в опитите да се противопостави на стреса, се стига до непрекъсната умора и липса на енергия. Причината е именно в изразходването на енергийните ресурси, невъзможността за възстановяването им и загубата на сили при поддържането на постоянна активност за борба със стреса. В резултат на това се изчерпат и много витамини и вещества, страда имунната система и човек започва по-често да боледува;
- Лесна дразнимост и агресивност. Под въздействието на стреса нервната система става по-дразнима. Това се проявява чрез чести избухвания на емоционално ниво, лабилност в настроенията, плачливост или склонност към конфликти, обидчивост. Характерно и е по-лесно стряскане от невинни звуци, движения, други дразнители;
- По-чести неврологични проблеми. Заради изтощената нервна система се стига до повече неврити и невралгии, главоболие от нервен произход, невроза с прояви на физическо ниво (сърцебиене, треперене, потене, пребледняване или изчервяване, виене на свят, задъхване и усещане за трудно дишане – всички са прояви на нарушена работа на автономната нервна система, ако не е налице друго заболяване);
- Психо-соматични заболявания. Това са болести, които засягат физическите структури и се появяват в резултат на преживян тежък психо-емоционален стрес. Едни от най-честите заболявания от този тип са болести на щитовидната жлеза (Хашимото, хипо- или хиперфункция), диабет, мултипленна склероза, други метаболитни и автоимунни болести, високо кръвно налягане и т.н.;
Психични и психиатрични заболявания. Освен генерализирана тревожност след силен стрес може да се отключат такива болести, свързани с нервната система, като депресия, биполярно разстройство, а понякога делириум, шизофренни разстройства и др.
Други симптоми от страна на нервната система при стрес
Дори да не се стигне до заболяване или до тежко психическо състояние, стресът може да въздейства върху нервната система така, че тя да започне да реагира с тези сигнали:
- Тикове. Това са повтарящи се неволни и краткотрайни движения. Най-често са бързо мигане с очи, движения на глава, рамо, крайник, помръдване с устни;
- Заекване. Стресът може да въздейства дотолкова негативно на нервната система, че да пострада способността за гладко говорене и изказване на мислите. Заекването се влошава, когато човек е под стрес;
- Бруксизъм. Стискане на зъби, породено от стрес. Много често се проявява само по време на сън и може да причини проблеми с челюстта, зъбите и мускулите в областта на лицето;
- Мигрена. Тежко главоболие, което се появява на пристъпи. Придружено е от други симптоми като гадене, повръщане, виждане на светлинен ореол или други зрителни нарушения;
- Поведенчески проблеми. Стресът може да доведе до избягване на ситуации, социална изолация, невъзможност за общуване или увредени комуникативни способности;
- Нарушени когнитивни възможности – отслабена памет, трудно възпроизвеждане на информация, объркване, дезориентация.
Оксидативен стрес
Това е специфичен вид стрес, който се проявява при нарушен баланс в тялото между свободните радикали и ресурсите на организма да се справя с тях. Когато количеството свободни радикали (оксиданти) нарасне твърде много, тогава се стига до оксидативен стрес. Това може да се случи, ако сме под въздействието на химикали, замърсена околна среда или други токсини, при злоупотреба с тютюн и алкохол, при занижени нива на антикосиданти в тялото, при високи нива на психо-емоционален стрес и други обстоятелства.
Повишеният оксидативен стрес причинява големи вреди на нервната система, което се проявява в увреждане на нервните клетки и появата на невродегенеративни заболявания. Такива са Алцхаймер, Паркинсон, различни форми на деменция и др.
Справяне със стреса и подкрепа на нервната система
Възможно е нервната система да се подкрепи, когато е под въздействието на стрес. Така ще се предотвратят тежки увреждания и заболявания, а организмът ще успее по-лесно да излезе от състоянието на напрежение и готовност за съпротива срещу стреса. Препоръчва се промяна в начина на живот, почивка, разходки в природата и спорт. Допълнително витамини най-вече от група В, както и други витамини и минерали могат да стабилизират нервната система. Пълноценното и здравословно хранене и психо-емоционалната подкрепа на близките също са от огромно значение.
