Мононевропатия: какво представлява и кои са най-честите ѝ форми

Изтръпването само в кутрето и безименния пръст, паренето по външната страна на едното бедро и мравучкането в палеца и показалеца звучат като три съвсем различни проблема. Те обаче имат общо – засегнат е един-единствен нерв. Лекарите наричат това мононевропатия.

Сред най-честите причини е притискането на нерва някъде по пътя му. При някои форми оплакванията отшумяват, когато натискът изчезне. Подобни симптоми обаче могат да идват и от другаде: от гръбначния стълб, от засягане на няколко нерва наведнъж или от главния мозък.

Затова е важно да обръщаме внимание на симптомите. Внезапната слабост в ръка, крак или лице не е обикновен притиснат нерв. Тя изисква спешна медицинска оценка, дори ако отмине.

В тази статия ще разгледаме какво точно е мононевропатията, кои са често срещаните ѝ форми, по какво се различава от полиневропатията и ишиаса, как се поставя диагнозата и кога е време да говорите с лекар.

Какво представлява мононевропатията?

Казано накратко, мононевропатията е увреждане на периферен нерв.

Периферни са всички нерви извън главния и гръбначния мозък. Те работят в две посоки: носят команди към мускулите и връщат към мозъка информация за допир, температура, болка и положението на тялото. Когато пострада само един такъв нерв, оплакванията обикновено остават в неговата „територия“, тоест в зоната, за която отговаря.

Как работи периферният нерв?

Представете си нерва като кабел. Вътре има снопове нервни влакна, част от които са обвити в миелинова обвивка. Тя работи като изолацията на кабела. Благодарение на нея сигналът пътува бързо и точно. Когато миелинът е увреден, сигналът вече не се предава нормално.

Нервът има нужда и от още нещо: добро кръвоснабдяване. При натиск притокът на кръв към него може да се наруши и нервът започва да изпраща необичайни сигнали. Именно тях усещаме като „иглички“.

Временно изтръпване или мононевропатия?

Почти всеки е удрял лакътя си в уларния нерв или е “разбуждал” изтръпнал крак. Тези два симптома всъщност са краткотрайно дразнене на нерв, което някои проучвания описват като “временна мононевропатия”. Обикновено мравучкането минава, щом натискът изчезне.

Това обаче не е същото като диагностицирана мононевропатия. Ако оплакванията не минават, връщат се или към тях се добави слабост, ситуацията е друга и си струва да я обсъдите с лекар.

Мононевропатия, полиневропатия или ишиас: каква е разликата?

Термините звучат почти еднакво, затова лесно се бъркат. Ето разликата накратко:

• Мононевропатия– засегнат е един периферен нерв.
• Множествена мононевропатия – засегнати са два или повече отделни нерва, често в различни части на тялото. В началото оплакванията обикновено не са симетрични.
• Полиневропатия – засегнати са много нерви, обикновено в приблизително едни и същи зони от двете страни на тялото, както при диабетната полиневропатия.
• Радикулопатия – проблемът е в корен, там, където нервът излиза от гръбначния стълб. Най-познатият пример е ишиасът.

Кои са често срещаните форми на мононевропатия?

Колко често се среща всяка форма?

Според британско проучване, което проследява новите случаи на пет компресионни невропатии, регистрирани през 2000 г. в 253 общопрактикуващи практики, най-често се среща синдромът на карпалния тунел. Следват го метатарзалгията на Мортън (болка в предната част на стъпалото, свързана с притискане на нерв), улнарната невропатия, мералгията парестетика и по-рядко радиалната невропатия.

1. Синдром на карпалния тунел

Синдромът на карпалния тунел е най-честата мононевропатия. В китката има тесен канал, наречен карпален тунел, и през него минава медианният нерв. Когато нервът бъде притиснат там, се появяват оплакванията.

Какво може да се усети?

Болка, изтръпване, мравучкане или парене в палеца, показалеца, средния пръст и половината от безименния пръст откъм палеца, както и в дланта и китката. Понякога оплакванията стигат и нагоре по ръката. Ако състоянието продължи дълго, мускулите в основата на палеца могат да отслабнат.

2. Кубитален тунелен синдром (улнарна невропатия)

В зоната на лакътя, улнарният нерв минава съвсем близо до кожата. Той може да се раздразни, ако често се облягате на лакътя или го ударите, а когато е подут, може да бъде притиснат в тесния канал при лакътя, наречен кубитален тунел.

Типичното оплакване е мравучкане и изтръпване в кутрето и безименния пръст. При по-сериозно засягане мускулите на ръката могат да отслабнат. Според британското проучване, улнарната невропатия е по-честа при мъжете.

3. Мералгия парестетика

Мералгията парестетика засяга латералния кожен нерв на бедрото. Когато той бъде притиснат или увреден, се появяват болка и променена чувствителност в предно-външната част на бедрото.

Тук има една полезна подробност: нервът е изцяло сетивен, тоест не управлява мускули. Затова мералгията парестетика не причинява мускулна слабост. Ако освен изтръпването по бедрото се появи и слабост в крака, вероятно става дума за друг проблем, който трябва да се обсъди отделно.

4. Перонеална невропатия

Перонеалният (фибуларен) нерв минава близо до кожата малко под коляното, от външната страна на подбедрицата. Продължителният натиск там може да отслаби мускулите, които повдигат стъпалото. Тогава предната част на стъпалото трудно се повдига и може да се влачи по земята при ходене. Това се нарича „висящо стъпало“.

Перонеалната невропатия се описва по-често при слаби хора, при продължително залежаване и при навик да се стои дълго с кръстосани крака.

Важно е обаче да знаете, че „висящото стъпало“ само по себе си не доказва, че е засегнат перонеалният нерв. Подобна слабост може да идва и от по-високо по хода на нервната система, например от нервно коренче в кръста. А ако слабостта в крака се появи внезапно, тя изисква спешна медицинска оценка, защото може да е признак на инсулт.

5. Радиална невропатия

Радиалният нерв минава по долната страна на костта на мишницата. Ако бъде притиснат продължително, китката и пръстите отслабват и китката може да увисне в сгънато положение. Понякога гърбът на дланта губи част от чувствителността си.

Състоянието е описвано при хора, които заспиват дълбоко с ръка, опряна в облегалката на стол или под главата на партньора. Неправилно регулирани патерици също могат да притиснат нерва. Симптомите често отшумяват, след като натискът бъде премахнат, но пълното възстановяване може да отнеме от седмици до години.

Лицева пареза: мононевропатия, при която е важна внимателна оценка

Мононевропатията не засяга само ръцете и краката. При парализата на Бел е засегнат един-единствен нерв, който управлява мускулите на лицето. Резултатът е временна слабост или невъзможност за движение на едната страна на лицето, която обикновено се развива в рамките на няколко дни. Смята се, че нервът се възпалява, подува се и се притиска, докато минава през костен канал в черепа.

Ишиас: мононевропатия ли е?

Според NHS ишиасът възниква, когато седалищният нерв е раздразнен или притиснат. Обикновено оплакванията са в седалището и задната част на единия крак.

В повечето случаи обаче проблемът не е в самия нерв, а по-нагоре: в нервните коренчета в лумбалния отдел на гръбначния стълб, най-често заради дискова херния. Затова медицински ишиасът обикновено се описва като радикулопатия, а не като мононевропатия. Понякога засегнат самият седалищен нерв е наистина засегнат, но това е по-рядко.

Коренчетата L4–S3 участват в образуването на седалищния нерв, а водещият описан рисков фактор за увреждането му е операцията за смяна на тазобедрената става. Слабостта в стъпалото може да има различен произход и електрофизиологичните изследвания помагат да се разбере откъде идва.

Какви са причините за мононевропатия?

Натиск и травма

Сред най-честите причини е физическото увреждане на нерва, често заради продължителен натиск. Особено уязвими са нервите, които минават близо до кожата и плътно до кост, например в лакътя, рамото, китката или коляното. Друго „слабо място“ са тесните анатомични канали, през които минава нервът.

Такъв натиск може да се окаже при:

• дълбок сън в неудобна поза, особено след прекомерна употреба на алкохол;
• неправилно поставен гипс или неправилно регулирани и използвани патерици;
• дълго стоене в свито положение, например при работа в градината или с лакти, опрени на масата;
• продължителна неподвижност, например по време на операция под упойка, при залежаване (особено при възрастни хора), парализа или загуба на съзнание.

Други причини

Натискът не е единственото обяснение. По-рядко нервът страда при злополука, продължително излагане на студ или топлина, лъчетерапия, повтарящи се микротравми (например стискане на малки инструменти или вибрации от къртач), инфекции, кръвоизлив в тъканите (хематом) или тумор, който притиска или прораства в нерва.

Заболявания, които правят нервите по-уязвими

При синдрома на карпалния тунел по-висок риск носят бременните жени, хората с диабет, понижена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), ревматоиден артрит или някои форми на амилоидоза, както и хора, чиято работа изисква повтарящи се силови движения с изпъната китка.

Ако са засегнати няколко отделни нерва (множествена мононевропатия), зад тях по-често стои системно заболяване. Сред описаните причини са системни ревматологични заболявания и васкулити (възпаление на кръвоносните съдове), саркоидоза, метаболитни нарушения като диабет и амилоидоза, както и някои инфекции. При диабета обаче по-типична е полиневропатията.

Наследствена предразположеност

В редки случаи повтарящите се мононевропатии имат наследствена основа. При т.нар. наследствена невропатия с предразположеност към парализи от натиск (HNPP) нервите може да пострадат многократно след леки натоварвания, които при другите хора не създават проблем.

Какви са симптомите на мононевропатия?

Какво се усеща, зависи от две неща: кой нерв е засегнат и колко сериозно. Обикновено оплакванията остават в зоната, която този нерв обслужва.

Възможните оплаквания включват:

• Мравучкане, „иглички“ или изтръпване – често това е първият сигнал, особено при по-лек натиск.
• Променена чувствителност – кожата в дадена зона може да се усеща „чужда“ или по-малко чувствителна.
• Болка или парене – болка може да има, не е задължителна.
• Мускулна слабост – появява се, ако нервът управлява мускули. При перонеална невропатия това може да е „висящо стъпало“, а при радиална невропатия – увиснала китка.
• Мускулна атрофия – при дълготрайно засягане мускулите, които нервът обслужва, могат да намалеят по обем.

При хронично притискане нещата могат да се развиват постепенно: от мравучкане и изтръпване към мускулна слабост и атрофия, в зависимост от това доколко са увредени нервните влакна. Затова слабост, която се засилва, трябва да бъде спомената на лекуващия ви лекар.

Как се поставя диагнозата?

Често не са нужни сложни изследвания. Обикновено лекарят може да постави диагнозата по симптомите и физикалния преглед. Кои пръсти изтръпват, кои движения са отслабени, къде е болката често подсказват кой нерв е засегнат и къде.

Когато картината не е ясна, лекарят може да назначи електромиография (ЕМГ) и изследване на нервната проводимост. Те показват къде точно е засегнат нервът и колко сериозно е увреждането и помагат мононевропатията да се разграничи от други неврологични състояния със сходни оплаквания.

Тези изследвания обаче сами по себе си не откриват причината за всяко засягане на нерв. Ако има съмнение за системно заболяване, например когато са засегнати няколко отделни нерва, лекарят може да назначи и други изследвания според клиничната картина, включително кръвни. А при съмнение за проблем с нервно коренче в гръбначния стълб понякога се прави ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография.

Какво можете да направите в ежедневието?

Няколко прости навика могат да намалят натиска върху най-уязвимите нерви. Те не заместват прегледа, но са полезна част от общата грижа:

• Не се облягайте дълго на лактите.
• Не стойте дълго с кръстосани крака.
• Сменяйте позата, когато работите продължително в свито положение.
• Ако ползвате патерици, те трябва да са правилно регулирани и да се използват правилно.
• Следете хроничните си заболявания заедно с лекаря си.
• Водете си бележки – кое място изтръпва, кога и има ли слабост. Така на прегледа ще можете да опишете оплакванията по-точно.

Кога да потърсите лекар?

Запишете си час при лекар, ако:

• изтръпването, мравучкането или болката не минават или се връщат;
• оплакванията се засилват с времето;
• забелязвате слабост, която постепенно нараства: изпускате предмети, по-трудно хващате или стъпалото ви се закача при ходене;
• мускулите в определена зона, например в основата на палеца, изглеждат по-слаби или по-малки;
• симптомите ви пречат да спите или да вършите обичайните си неща;
• имате диабет, заболяване на щитовидната жлеза или ревматологично заболяване и забелязвате нови неврологични оплаквания;
• ишиасът не се подобрява след няколко седмици или се влошава.

Възможни признаци на сериозен проблем в долната част на гърба:

• ишиас от двете страни, силна или нарастваща слабост или изтръпване в двата крака;
• изтръпване около или под половите органи или около ануса;
• затруднено уриниране, невъзможност за уриниране или загуба на контрол над пикочния мехур или червата, когато това не е обичайно за вас.

Заключение

Мононевропатията звучи сложно, но идеята е проста: засегнат е един-единствен периферен нерв. Сред най-честите причини е притискането на нерв, който минава близо до кост или през тесен анатомичен канал. Често срещани форми са синдромът на карпалния тунел, кубиталният тунелен синдром, мералгията парестетика, перонеалната и радиалната невропатия.

Понякога оплакванията отшумяват, след като натискът изчезне. Друг път продължават или водят до слабост. Ако симптомите не минават, засилват се или към тях се добави слабост, разговорът със специалист може да помогне да се изясни кой нерв е засегнат, защо и какво проследяване има смисъл във вашия случай.

Често задавани въпроси